Читать «Снаха» онлайн - страница 8

Севда затвори единия прозорец и пусна белите бродирани завеси. Пусна и жълтеникавите мрежести ивици, изработени преди две години по модел от една млада учителка. Тези мрежести ивици със засукани нежни ресни на края бяха нейната гордост. Те бяха тънко изработени, а и доста пари струваха. Баща й не даваше да се харчи за такива граждански работи, но майка й продаде скришом няколко кила вълна, продаде малко масло и стотина яйца на пазара и накупи скъпите конци и прежди. Стойко гледаше всичко това учуден и донякъде изненадан — те бяха богати, но в тяхната гостна стая нямаше такава уредба. Сестра му беше понаправила нещо, но не беше наредено така хубаво, не беше изработено така майсторски.

Севда пооправи още тук-там из стаята и всяко нещо си намери мястото, сетне пререди възглавниците в ъгъла, отиде при Стойка, хвана го за ръката и като го сложи да седне на това удобно и затулено местенце, метна ръце през раменете му и го целуна горещо и дълго.

— Щом привършим работата, ще те поискам — загледа я той в очите, предан и решителен, когато тя се откъсна за миг от устата му.

Ето, това чакаше, това искаше да чуе тя. И тя вярваше, че ще се съберат, страхуваше се само от неговите родители.

— А вашите дали ще са съгласни? — впи тя остър поглед в него.

— Защо да не са съгласни? — някак троснато отвърна той. — Каквото кажа аз, това ще бъде.

— Ох, дано да е така.

— Така ще е.

— Знаеш ли? — питаше тя, защото искаше да говори за това.

— Знам.

Навън се чуха стъпки. Казълбашката се качи горе, изкашля се леко пред вратата, помая се и влезе в другата стая. Севда скочи бързо, оправи косата си пред огледалцето над масата и разтърка с пръсти страните си, за да се разнесе нахлулата червенина. Стойко стана:

— Да си ходя вече.

— Защо? — погледна го учудено Севда. — Рано е още.

— Не е рано.

— Пък и да не е рано… ще стоиш! — заповяда му тя галено. И като го хвана за ръцете, тя го сложи пак в ъгъла между възглавниците. — Седи, седи, има време.