Читать «Снаха» онлайн - страница 117

— Стой да изпием по едно кафе — обади се сухо Юрталана.

Те пиха кафе, пушиха, разговаряха се и се увлякоха в препирни за политиката. Юрталана се оживи, силите му се възвърнаха, очите му, светнаха като някога, когато обикаляше избирателите и сипеше огън и жупел против Пеня Пандуров. Но още щом Иван си излезе, Юрталана се дръпна пред прозореца и тежките мисли пак го връхлетяха като оси.

Вечеряха късно, защото чакаха Алекси. Но Алекси пак не се прибра.

— Знаеш ли — каза Юрталана на жена си и тя трепна радостно, защото той никога не беше й заговарял така тихо и доверчиво, — реших да ида и да обадя сам, па каквото ще да става.

— Къде да обадиш, Тошо?

— На властта. Ще разправя всичко на прокурора.

— Ами ако те затворят!

— Ако чакам да ме обади оная мръсница, те и без това ще ме затворят — рече той твърдо. — А ако се предам самичък, може и… може и да ми простят.

— Дали? — наведе се тя обнадеждена.

— Най-малкото ще ме осъдят по-леко. Който си признае сам, по-малко го осъждат!

— Ами предай се сам, като е така!

Но той оброни глава, замисли се пак и не й отвърна. Тя го погледна тъжно и очите и бавно се наливаха.

— Боже, Боже! — въздъхна дълбоко тя и стана да разтреби софрата.

Юрталана не мислеше вече за това, как ще го арестуват и как ще го разкарват, не се тревожеше и за хорските хоратни и злорадства, не се грижеше за работата, за разтаканията и за глобите. Той мислеше само как да се предаде на прокурора и как ще му разправи всичко… Когато стигаше до убийството, Юрталана се спираше за миг. Искаше му се да не е хвърлял камък, само тъй, да е подгонил момчето, то да е паднало, да се е ударило лошо и да е починало в ръцете му тъкмо когато е тичал с него да го спасява. Сетне се уплашил да не го обвинят в убийство, размислил се и го погребал през нощта. Но как може човек от едно падане да се убие? В слабините ли се е ударило, или в сърцето! И как може да се удари в една преорана царевица?

Тази нива някога беше кория. Там още има дъбови корени, от който подкастрят по някоя и друга фиданка. Ето, върху един такъв окършен и заострен чеп е паднало момчето.

Трети ден Юрталана за стотни път обмисляше и преживяваше това падане. Да, той помни, имаше към пътя един такъв корен, може би този корен още си стои, ето там падна момчето, та се уби. Никой не е видял, не е имало никакви свидетели. Като набожен човек, Юрталана разкрива греха си — погребал е скришом и без опело една християнска душа, а съдиите нека решат колко е виновен за това…

31

Тази нощ Юрталана не усети, когато Алекси се прибра. Но слабо скърцане на дървения креват в горната стая пречупи лекия му сън. Той отвори широко очи, извърна се към прозореца и се ослуша. Не се чуваше нищо, само познатият измамен шум на тези студени и тихи зимни нощи пълнеше ушите му. Не, това не беше шум, това беше еднообразен и продължителен звън, който като че ли се раждаше в тишината. Юрталана се вслушваше в този звън само когато беше загрижен за нещо. Тази нощ той поспа малко. Късият ободрителен сън е избистрил главата му. Приятно му е така, лежи му се, поуспокоен и затоплен. Мъчи го само вечният пушачешки гъдел — иска му се да запуши, жадува за топлия тютюнев дим. Но не му се ставаше, не му се щеше дори да пуши в леглото, защото едната му ръка трябваше да стои открита. Кое време беше вече? Кухнята отдавна е изстинала — през такива студени нощи тя изстиваше късно след полунощ.