Читать «Снаха» онлайн - страница 118

От два-три дена Юрталана се поотпускаше по малко — обмислил бе всичко за смъртта на Астаровото момче. Сега и да го повикат, ще им разкаже от край до край, като на книга. Онова, което десет години беше истина, сега вече е заличено от паметта му. Няма камък, не е хвърлял никога нищо след непознатото момче, което с всичка сила мъчеше да се добере до корията, то е паднало само, ударило се е зле и починало в ръцете му. Това е истината, няма нищо друго, никой друг не е видял. Ако го повикат ли? Кой да го повика? Ще го повикат само ако снаха му го предаде на властта. Щом Стойко й е обадил за убийството, той е разказал и как е станало. Ако тя съобщи сега, ще я накарат да разкаже всичко, каквото знае. Юрталана се задъха. А след това на него няма да му повярват. „Добре си го скроил, ама ако си бил невинен, трябвало е сам да обадиш“ — ще му кажат.

Юрталана си представи как Севда ще се яви в общината и как ще поиска да приказва насаме с кмета. И щом излезе после, ще плещи вече наляво и надясно, та кметът и да иска да потули някак работата, няма да може. Страшната вест ще се развее из селото, хората ще цъкат злорадо и ще се надигат… Не, няма да има оправдание след това! „Десет години си мълчал, господинчо — ще кажат съдиите, а и като падна в клопката, тогава си седнал да дрънкаш, че детето само се е убило!“ Да, те наистина ще кажат така! И той нищо не ще може да им отговори, защото и да им приказва след това, няма да му повярват. Ще има свидетели, разпити, огледи. А ако се предаде сам — каквото си признае, това ще бъде. Тогава и Севда няма да бъде свидетелка. А само тя може да каже как е станало убийството. „Може и да ме оправдаят, ако се предам самичък — рече си Юрталана. — И сигурно ще ме оправдаят, само да изпреваря!“

Той се измъкна бързо от леглото, запали лампата, погледна жена си, помисли малко, подвоуми се и я сръга през дебелите черги:

— Гино! А, Гино!

Старата се размърда сънливо, дигна мързеливо разчорлената си глава и се вторачи.

— Ставай! — заповяда той трескаво-нетърпелив.

— Какво има бре, Тошо? Съмна ли се?

— Ставай да запалиш печката!

Тя се свлече покорно от леглото, облече се набързо, метна стар изтънял шал на плещите си и клекна до дървата. Юрталана почака, погледна я, взе кибрита, когато тя запали печката, и излезе. Старата следеше стъпките му — той се качи по стълбите и влезе в оттатъшната стая. Печката се разпали, две лопатки въглища изгоряха, водата в менчето възвря, а Юрталана още не се връщаше. „Какво прави горе на студеното?“ — чудеше се старата. Тя почака още малко, почака, па не се стърпя и отиде да го види.

Той беше се изправил над нейния стар сандък и тършуваше нещо. На стола до него бяха разпръснати сума книжа и документи.