Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 9
Пърси Биш Шели
ликувайте! Ще чуете сега
туй, що не можете да кажете сами!
ПРИЗРАКЪТ
Какво ме сграбчва и говори вътре в мен?
То ме разкъсва, както мълнията къса
надвисналия облак!
ПАНТЕЯ
Как издига
лице могъщо той! И потъмня
небето!
ЙОНА
Той говори! О, закрий ме!
ПРОМЕТЕЙ
Аз виждам клетвата в движенията горди,
във твърдостта и тихата омраза,
и в онова ужасно отчаяние,
което себе си с усмивка подиграва!
Аз виждам я като написана пред мен!
И все пак, говори! О, говори!
ПРИЗРАКЪТ
Демоне, моят дух спокоен те зове,
с каквото можеш да ме нараниш!
Лъжлив деспот на хора и на богове,
ти едното не съумя да подчиниш!
Сипи отрови върху мен,
мъчения и страх студен,
сменявай огъня със мраз,
изливай своя вечен бяс
в градушки и светкавици, сърцата да смразяват
в тълпи от фурии, които бурите довяват!
Върши злини! Че аз ти дадох мощ,
над всичко имаш власт, освен над теб
самия и над мойта воля! Ден и нощ
смразявай хората със своя дъх свиреп!
Духът ти злобен да витай
над моя мил, обичан край,
да черни ведрото небе,
където любовта ми бе,
и непреклонната глава в безсънна мъка да се
мята,
докато ти царуваш още горе в небесата!
Но ти, ти, който си и бог, и цар, пропил
с душата си тоз свят на скръб и мрак,
и всички същества във ужас си превил
да ти се кланят — ти, всепобеждаващ враг,
бъди проклет! И моят вик
в теб да се впива всеки миг,
да те обвий безкрайността,
агонията ти да бъде тя!
Венец от мъка да е твойта страшна сила,
духа ти като вряло злато да е обгорила!
И нека с туй проклятие да трупаш зли дела,
прокълнат да се чувстваш, щом зърнеш
доброта!
Като вселената да бъде без предел
и твоята самоизмъчваща се самота!
Чудовище с безкрайна власт,
ще дойде и за тебе час
най-после твоето сърце
пред нас да лъсне, както е,
след толкова безплодни престъпления
през целия всемир да рухнеш ти в презрение!
ПРОМЕТЕЙ
Това ли бяха думите ми, майко?
ЗЕМЯТА
Да, те бяха!
ПРОМЕТЕЙ
За тях аз жаля. Празни са словата ми!
И колко сляпа мъката била е!
Не искам аз да страда никой никога!
ЗЕМЯТА
Горко, горко на всички нас,
срази те Юпитер накрая!
Вода и суша, заридайте,
и аз със вас ще заридая!
Плачете всички! В тоя скръбен ден
Титанът ни лежи съборен, победен!
ПЪРВО ЕХО
Лежи съборен, победен?
ВТОРО ЕХО
Съборен, победен!
ЙОНА
Не се плашете, туй е мигновена тръпка,
непобедим е гордият Титан!
Но вижте там, над бездната лазурна,
пристига някой във лъчи облян:
сандалите си с люспи златни везал!
Блести под него цялата земя!
В ръка изопнал е мъничък жезъл,
опасан от змия!
ПАНТЕЯ
Меркурий туй е, пратеник на Юпитер!
ЙОНА
А другите кои са подир него,
с коси на хидри и криле-стомана,
които той назад намръщен блъска,
безброен рояк, закрещял в закана?
ПАНТЕЯ
Това са яростните хрътки-сприи
на Всемогъщия, и той ги храни
със кръв и стонове, когато на небето
като ездач връз облаци застане!
