Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 10

ЙОНА

Не са ли стигнали телата мъртви,

та нови жертви са дошли да дирят?

ПАНТЕЯ

Титанът ми изглежда несломим,

тъй както всякога!

ПЪРВИ БЯС

                        Надушвам прясна кръв

ВТОРИ БЯС

В очите искам да го видя аз!

ТРЕТИ БЯС

Надеждата да го измъчвам ми мирише,

тъй както купище от трупове след битка

на лешояда гладен!

ПЪРВИ БЯС

                        Само смей

да ни задържаш, Пратенико! Хрътки

на ада, радвайте се! Що ли, ако скоро

синът на Майя сам ни стане плячка?

Кой дълго би могъл да угоди

на Всемогъщия?

МЕРКУРИЙ

        Назад, гадини!

Назад към вашите железни кули,

да вийте там сред огнени потоци

без хапка във устата! Ще повикам

аз други бесове наместо вас!

Вдигни се, Герион! Ела, Горгона,

Химера, Сфинксе, най-изтънчен демон,

донесъл чак от небесата в Тива

отровно вино — неестествена любов

и неестествена омраза!

ПЪРВИ БЯС

                        Милост! Милост!

Тъй ни се иска плът, че ще умрем!

Назад недей ни връща!

МЕРКУРИЙ

                        Стойте мирни

тогава и гласът ви да не чувам!

Дошъл съм тук, Страдалецо ужасен,

със нежелание, с голямо нежелание!

Баща ми, най-великият, ме праща

да те измъча с новата му мъст!

Уви! Аз жаля те и себе си намразвам,

че няма друго що да сторя! Твоят

извърнат взор в очите ми се врязва

и цялото небе превръща в ад;

а гледката на изтерзаното ти тяло

преследва ме и деня, и нощя,

един усмихнат упрек! Ти си мъдър,

добър и твърд, но всуе тъй упорстваш

самичък във борба срещу Всесилния!

И тези вечни и блестящи лампи,

които мерят горе на небето

безкрайните години уморени —

не са ли те за теб сега поука,

спасение и изход да не чакаш?

Сега мъчителят ти е въоръжен

с мощта на невъобразими болки,

с най-бавната агония на ада!

И аз съм тук, за да докарам тях,

да доведа най-злобните и диви

демони и да ги оставя е теб!

Дано това не бъде! Има тайна,

която може Юпитер да срине

от трона му и само ти я знаеш

измежду всички живи същества!

Всевишният от нея се бои!

Ти в думи облечи я и пред него

като молба за прошка поднеси я!

Превий душата си в молитва! Твойта воля

да коленичи в гордото сърце —

разкаяник в огромен храм! И вярвай,

добрият дар и мекото упорство

ще укротят и най-свирепия!…

ПРОМЕТЕЙ

Сърцето зло променя в зло доброто.

Аз го сдобих със цялата му мощ

и за отплата тук бях окован,

години, векове — и денем слънце

изгаря кожата ми, а през лунни нощи

лед врязва се във моето чело…

А долу тъпчат моя род любим

слугите негови, на мислите палачи!

Така тиранинът отплаща се! Това

е справедливо! Злото няма как

доброто да приеме! Щом спечели

той свят един във дар или изгуби

един приятел, чувства и ненавист,

и страх, и срам, но не и благодарност!

Той ми мъсти сега за свойто зло

и ако аз със него съм добър,

това е най-пронизващият упрек,

със острата си болка нарушил

съня на неговото отмъщение.

А нему аз не ще се покоря!

Какво покорство иска той, освен

да чуе тази съдбоносна дума,

която ще погребе всяко робство,

и днес над кървавата му корона

като надвиснал сицилийски меч

трепти? От мене той сега я иска,

но аз все още няма да я дам!

И нека другите престъпника ласкаят,

докато краткото му царство трае.

Те няма от какво да се боят —