Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 8

задъхани пълзяха гладни жаби.

Нападна чума хора и животни,

след нея — глад; чернилка порази

дървета и треви; и по лозята,

по нивите, по сочните ливади

отровен плевел избуя и задуши

растежа им — и мойта гръд бе суха

от скръб, а въздухът — дъхът ми чист,

бе заразен от моята омраза:

омразата, що майката издишва

срещу врага на своето дете!

Да, чух тогава твойта страшна клетва,

която, ако ти сега не помниш.

моите безброй морета и реки

и планини, и ветрове, и тоя въздух,

и царството безгласно на умрелите

запазиха — най-скъпоценен глас!

Ний спомняме си тия страшни думи

със тайна радост и надежда, но не смеем

да ги повторим!

ПРОМЕТЕЙ

                        Ти, пресвята майко!

От тебе другите събират сила,

цветя, щастливи звуци, плодове,

любов, макар и мигновена; нищо

от всички тия радости аз нямам!

Но моите думи, моля те, не ми отказвай!

ЗЕМЯТА

Ще бъдат казани! Преди да рухне

в прах Вавилон и магът Зороастър,

умрелият ми син, сам своя призрак

видя в градината. Той бе едничък

сред хората, успял това да стори.

Защото знай, два свята има тук,

Животът и Смъртта. Един ти виждаш,

но другият е в гроба — там са скрити

на всички живи сенките, додето

смъртта ги с живите съедини навеки:

мечти и нежни блянове човешки

и всичко, вярата което ражда

и любовта желае, странни, страшни,

величествени и прекрасни сенки;

и ти си там — един измъчен призрак

сред бурни планини, и боговете

са там, и всички неназвани сили,

огромни духове, герои, хора,

дори безкрайната тъма, Демогоргон!

И той е там, тиранинът върховен,

връз трона от горящо злато. Синко!

Един от тях ужасната ти клетва,

която всички помним, ще ти каже!

Извикай твоя дух или духа

на Юпитер, на Хадес, на Тифон!

Или на другите по-мощни богове,

които Злото в своето обилие

след падането ти само създаде

да тъпчат бедните ми синове!

Попитай ги и те ще отговорят,

така че после яростната мъст

на Властника ще плъзне подир сенки,

тъй както плъзва есенният вятър

в разбитата, отворена врата

на рухнал замък…

ПРОМЕТЕЙ

                        Майко, нищо лошо

не ще изкажат вече моите устни!

Ти, Юпитеров призрак, тук ела!

ЙОНА

Крилата ми са скръстени

над моите очи,

но виждам през воала им

видение в лъчи

и слушам през перата

грохот разгневен!

Дано това не ти докара зло,

Титане наранен,

при който ний заради нашата сестра

стоим с наведено чело!

ПАНТЕЯ

Тоз грохот, като вихър е,

разтърсил планини,

видението страшно е,

във звездни светлини!

Свиреп, със жилеста ръка

от злато жезъл той крепи,

потънал цял в студенина!

Изглежда, че злина той не търпи,

а че нанася сам злина!

ПРИЗРАКЪТ НА ЮПИТЕР

Защо довлякоха ме върху бури

на тоя свят тайнствените сили,

мен, призракът безплътен? И какви

несвойски звуци моят глас издава?

Не тъй говорех досега във мрака

със бледните си братя. Кой си ти,

страдалец горд?

ПРОМЕТЕЙ

                        Ти, образ най-ужасен,

при тебе трябва да отиде Оня,

чиято сянка си! Аз съм врага му,

Титанът! Искам ти да кажеш мойта клетва,

макар без мисъл да е твоят празен глас!

ЗЕМЯТА

Мълчете! Слушайте, вий, сиви планини,

макар и да е нямо вашто ехо,

вълшебни извори и древни лесове,

вий, пещери пророчески, реки,

опасли острови зеленина,