Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 11
Пърси Биш Шели
когато правдата възтържествува,
тя грешниците няма да наказва,
а само ще оплаче свойта мъка
със състрадание. И тъй, аз чакам!
Часът на моето възмездие е близък,
дори тъй както си говорим, наближава
все повече! Но чуй как страшно вият
на ада хрътките! Побързай! Виж баща ти
как помрачи небето в своя гняв!
МЕРКУРИЙ
О, ако можеше това да се избегне!
Аз да те мъча, ти да страдаш! Слушай!
Пак питам те! Кажи ми, ако знаеш —
кога ще падне Юпитер от трона?
ПРОМЕТЕЙ
Аз зная само — трябва той да падне!
МЕРКУРИЙ
Уви, така ли ще пълзят, неизброими,
годините на твоите страдания?
ПРОМЕТЕЙ
Ще траят те, докато той царува —
ни повече, ни по-малко. Това
не плаши ме и друго не желая!
МЕРКУРИЙ
Почакай! Потопи се в вечността —
там, дето времето броено, век след век,
на мисълта до сетния предел,
изглежда само миг и неохотно
се влачи разумът по своя път безкраен,
докато рухне, сляп, убит, бездомен…
Да, може би не е той преброил
годините, които в бавни мъки
ще трябва да прекараш, непростен…
ПРОМЕТЕЙ
Да, може би не ги е преброил
и разумът — и все пак те минават!
МЕРКУРИЙ
А ако би могъл сред боговете
потънал в сластна радост да живееш?
ПРОМЕТЕЙ
Таз ледна урва аз не ще напусна,
ни моите неразкаяни страдания!
МЕРКУРИЙ
Уви! Аз чудя ти се и те жаля!
ПРОМЕТЕЙ
Жали презрените слуги небесни,
не мен — защото моят дух царува
сред ясен мир, спокоен като слънце!
Но колко празни думите са! Викай
демоните!
ЙОНА
Виж, сестро, огън бял
до корени разсече оня кедър
огромен и покрит със сняг! Как страшно
тресе се божията гръмотевица над него!
МЕРКУРИЙ
Уви, аз трябва да се подчиня
пред твойте и пред неговите думи!
На съвестта ми тежка мъка ляга!
ПАНТЕЯ
Виж как се спуска със нозе крилати
синът небесен по лъчите полегати
на утрото!…
ЙОНА
Сестрице мила, скрий
с крило очите си, защото, инак,
ако погледнеш, ще умреш! Пристигат!
Пристигат! Помрачили със криле
безбройни раждането на деня,
отдолу кухи са като Смъртта!
ПЪРВИ БЯС
Хей, Прометей!
ВТОРИ БЯС
Титан безсмъртен!
ТРЕТИ БЯС
Вожд
на робите небесни!
ПРОМЕТЕЙ
Да, елате!
Тоз, който някакъв ужасен глас
зове, е тук — Титанът окован!
Кои сте вий, създания страхотни?
Осакатяващият Юпитеров мозък
от своя ад с чудовища богат
не беше раждал досега за мен
по-грозни призраци! Когато гледам
такива отвратителни тела,
аз сякаш ставам като туй, което виждам,
и смея се и взирам се унесен
във някакво ужасно родство с тях!
ПЪРВИ БЯС
Ний сме вестители на скръб и страх,
на отчаяние, неверие, ненавист,
на скрити престъпления и както
преследват злите хрътки някой хлипащ
ранен елен през храсти и блата,
тъй гоним ние всичко на света,
което плаче и окървавено диша,
щом господарят ни велик го предаде
във наша власт…
ПРОМЕТЕЙ
О, ужаси безчетни
в едно едничко име, аз ви знам!
И тия езера и екове —
те също знаят мрака и звука
на вашите криле. Но днес защо,
по-грозни и от вашта грозота,
пълчищата ви идат от тъмите?
ПЪРВИ БЯС
Това не знаехме! Сестри, о радост!
ПРОМЕТЕЙ
Нима би могло нещо да се радва
затуй, че е самото изродено?
ВТОРИ БЯС
Когато млади влюбени се гледат,
