Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 34
Пърси Биш Шели
ЧЕТВЪРТО ДЕЙСТВИЕ
ГЛАС НА НЕВИДИМИ ДУХОВЕ
Побягнаха бледни звездите,
че слънцето — весел овчар,
подкара ги в тъмни кошари
оттатък зарите;
тъй някога бягат сърните,
когато през дебрите стари
преследва ги бърз ягуар…
Къде сте вий скрити?
Ний идем незвани
и носим савани
за гроба на всички години живяни!
Ний сенки нечути
на мъртви минути
погребваме Времето в своите скути!
Косите си късай,
отпускай лъка си,
сълза след сълза саркофага да ръси!
Да бъдем венците,
в които зарит е,
загубен и прашен, ковчегът на дните!
И както без плът е
и бяга из пътя
тъмата, че вече пристигнал денят е,
тъй в утрина ранна
ний сякаш сме пяна,
през светлия ден на брега разпиляна,
със тихата лесен
на полъх небесен
гласа си дочул и в безкрая отнесен!…
ЙОНА
Какви са тия гласове?
ПАНТЕЯ
На миналите часове!
Понесли своите трофеи,
от боя, който
единствен Той ще надживее!
ЙОНА
Сега на път ли са?
ПАНТЕЯ
На път!
Ведно със вятъра летят,
под неговото наметало!
ЙОНА
Къде? Къде?
ПАНТЕЯ
Към всичко тъмно, минало, умряло!…
ГЛАС НА НЕВИДИМИ ДУХОВЕ
В небето мъглите се гънат,
в тревата — звезди от роса,
в морето талазите плуват
и заедно тънат,
от радостна буря разбити;
а после в блаженство танцуват
и дигат се пак в небеса!…
Къде сте вий скрити?
Запял е със щастие ново
пак старите песни лесът,
потокът отново бърбори
прозвъннало слово,
надолу го носят реките,
а в острите върхове горе,
ликуващ, отеква гърмът…
Къде сте вий скрити?
ЙОНА
Кои са тези със юзди в ръцете?
ПАНТЕЯ
И колесниците им откъде са?
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Разкъса се старата, сънна завеса,
Земята и Въздухът дигнаха глас.
Тя нашето раждане още зарови
дълбоко…
ГЛАС
Дълбоко?
ВТОРИ ПОЛУХОР
Дълбоко под нас!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Стотици години държаха ни в люлка,
де скръбна омраза бе нашият сън,
а който се будеше, виждаше гледка…
ВТОРИ ПОЛУХОР
По-страшна дори от съня си, навън!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
И слушахме, спящи, как свири на арфа
Надеждата, как ни зове Любовта,
и сещахме сила и скачахме бързо …
ВТОРИ ПОЛУХОР
Тъй скачат вълни, заблудени в нощта!…
ХОР
Тъчете сега със вихрушките танец,
срежете небето със песен на мощ,
задръжте деня, че ще иска да бяга
отвъд пещерите на зинала нощ! …
Че някога ние, подобни на хрътки,
подгонвахме дните — ранени сърни,
и те се препъваха целите в кърви,
през пусти години и пусти страни!…
Но днес!… О, тъчете мистичната тъкан
на музика, танец и слънчева плът,
та сякаш събрани лъчи, Часовете,
в едно да летят!…
ГЛАС
В едно да летят!…
ПАНТЕЯ
Виж, духовете на Духа човешки
пристигат! Вместо мантии блестящи,
най-сладки звуци плътно ги загръщат…
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Ний идем при вас
и смесваме глас
във хора на вашия вихрен захлас,
тъй риби летящи,
изскачат блестящи
и сбират се горе със чайките спящи!…
