Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 35
Пърси Биш Шели
ХОР ОТ ЧАСОВЕ
Отде сте вий дошли, отде сте засияли,
та вашите нозе са с мълнии-сандали,
та вашите криле са като мисъл ярка,
та вашите очи са като обич жарка?
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Човешкият дух
доскоро бе глух,
в лицето си тъмен, в сърцето си кух,
а днес се облива
във радост звънлива,
а днес в океан от възторзи се скрива!
И ние летим
от него, незрим,
от светлите бездни на порив любим,
от кули небесни,
де помисли бесни
са гледали вашите танци чудесни!
От тихия кът
на ласкава плът,
де влюбени вашите къдри ловят,
от морската пяна,
де мъдрост събрана
пленила е вашата лодка скована!
От тия очи,
де образ личи —
и мрамор ще стане, и в стих ще звучи,
от лудата хала,
де пак е летяла
крилата наука, с крила на Дедала!
Години наред
пълзяхме безчет
през ад от омраза и сълзи, и лед,
години вървяха
и мъничко бяха
земите, където надежди цъфтяха!…
Днес нашата дан
е кротката длан,
под росни криле е балсам разпилян,
в очите се връща
любов вездесъща
и в райска градина тя всичко превръща!
ХОР ОТ ДУХОВЕ И ЧАСОВЕ
Тъчете мистичната тъкан, тъчете —
от земния край до безкрая небесен,
вий, духове силни и страстни, летете
със танец и музика, с повик и песен,
тъй както стотици реки се събират
в морето и блясък и радост намират!
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Врагът е разбит
и пътят открит —
ще литнем нагоре към светъл зенит,
към шир звездочела,
оттатък предела
на всяка тъма, световете уплела!…
Ще пуснем следи
към всички звезди,
пътеката наша в безкрая ще бди,
и както мъглата
пред буря се мята,
ще бягат Смъртта, и Нощта, и Тъмата!
И въздухът благ,
и чистият зрак
Духа на Мощта ще настигат във бяг;
ведно ще се вливат
и вред ще отиват
и Обич, и Мъдрост — Смъртта да убиват!
И с нас песента
сред таз пустота
ще вдигне вселена, де грей мисълта,
пий свойта идея
ще вложим във нея —
да носи тя името на Прометея!
ХОР ОТ ЧАСОВЕ
Спри танцът бесен, песента пръсни —
едни да тръгват, други да остават!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Отвъд небето ще сме ний!
ВТОРИ ПОЛУХОР
Нам чаровете земни дават!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Свободни, нас никой не може да спре!
Ще вдигнем ний нова земя и море,
и дето бе Адът, ще бъде Небе!
ВТОРИ ПОЛУХОР
Велики и светли, летим в чистота,
да водим деня и да минем нощта —
със нас е на целия блясък властта!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Въртим се и пеем със пълен размах,
дървета, животни от земния прах
смиряваме е обич, а не и със страх!
ВТОРИ ПОЛУХОР
И пак към Земята намираме брод,
че нейните тръпки на смърт и живот
са нашите химни към светъл възход!…
ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА
Спри танцът бесен, песента пръсни,
едни да тръгват, други да остават!
Да поведем на вси страни
приоблачните висини,
които обич вместо дъжд ще дават!…
ПАНТЕЯ
Отминаха!
ЙОНА
Не сещаш ли все пак
на отлетялата им нежност радостта?
ПАНТЕЯ
Да, като хълм, над който облак ласкав
изчезнал е във дъжд и се усмихва
на модрото небе с безчетни капки
