Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 32
Пърси Биш Шели
И то почти без да променят нещо
от формата или цвета си. Всичко живо
съблякло беше злата си природа!
Не мога да опиша радостта си,
когато покрай езеро едно,
сред храсти, сплетени със старо биле,
видях две блеснали рибарчета, надолу
надвесени, да зобат с дълги човки
от ярко клонче кехлибарени зърна,
и отразена във дълбокото, таз гледка
лежеше хубава като в небе!
Тъй с мисли, пълни с радостни промени,
те срещнах пак и туй за мене бе
промяната най-радостна!
АЗИЯ
От днес
не ще се никога разделяме, додето
сестра ти целомъдрена, повела
непостоянната и ледена луна,
не види топлата ти равна светлина.
Ще се стопи сърцето й тогава
като априлски сняг и ще се влюби
във теб.
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
Тъй както влюбена е Азия
във Прометей?
АЗИЯ
Немирнико, млъкни!
Ти твърде млад си да говориш за това!
Решили ли сте вий, един във друг
като се взирате, да размножите
красивите си същества, да тръгнат нови
огньове кълбести сред въздуха подлунен?
ДУХЪТ НА ЗЕМЯТА
Не, майко, докато сестра ми свети само
за себе си, не ще е справедливо
да ходя помрачен!
АЗИЯ
Почакай!… Гледай!
ПРОМЕТЕЙ
Ний чувстваме какво си ти видял,
какво си чул. Но все пак — говори!
ДУХЪТ НА ЧАСА
Когато спря звукът, изпълнил с гръм
небесните и земни бездни, всичко
се промени и въздухът невидим,
и слънчевата необятна светлина
преобразиха се, като че обич вля се
във тях — и валчестия свят обгърна!
По-ясен стана погледът ми, можех
да виждам тайните на цялата вселена.
Зашеметен от радост, аз се носех
и плисках въздуха с отпуснати криле.
Жребците ми във слънцето откриха
рожденото си място, отсега
там ще живеят те и няма вече
във надпревара да напрягат сили,
спокойно ще пасат цветя от огън
сред слънчевите пасища — до тях
луноподобната ми колесница
сред храм огромен ще стои и ще се взират
във нея статуи, изваяни от Фидий,
изобразили Азия и тебе,
Земята, мене, вас, красиви нимфи,
и цялата любов, която в нас е!
Тъй ще стои тя — спомен за вестта,
която първа е донесла. Ще тежи
над нея свод с гравирани цветя
по ъглите; ще го прикрепят здраво
дванадесет колони бляскав камък
и ще се вижда ясното небе.
Подобия на тез жребци крилати
ще бъдат вързани с змия двуглава
за храма и ще спомнят оня полет,
след който там почиват те… Уви!
Езикът ми несъвършен блуждае нейде,
а колко още има да разказва!
Та вече казах, аз се носех горе
и беше, както и сега е още,
блаженство, остро като болка да се движиш,
да дишаш и да бъдеш! Обикалях
местата, дето хората живеят,
и бях разочарован, че не виждах
промяната голяма вън в нещата,
тъй както вътре чувствах я. Но скоро
отблизо взрях се. Ето! Без крале
стояха троновете, хората вървяха
един до друг и бяха като духове
спокойни и добри! Нито един
не се подмазваше, не бе премазвай,
омраза, унижение и страх,
себепрезрение или себелюбивост
не издълбаваха в човешките чела
като пред адската врата ония думи;
„О, вий, кои престъпяте тоз праг,
надежда всяка тука оставете!“
Нито един не беше начумерен,
нито трепереше, нито един
не гледаше с угоднически ужас
студена заповед във погледа на друг,
