Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 30
Пърси Биш Шели
от мъртвите, които не говорят.
Смъртта е було, живите му казват
живот, и щом заспят, се вдига то —
докато във поредица спокойна
спокойните годишни времена
със дъждове, загърнати в дъги,
със тихи, ароматни ветрове,
със дълги, сини падащи звезди,
които чистят смръщената нощ;
със палещи живот стрели, които
отправя слънцето от своя лък,
пронизал всичко; със роса и дъжд
от тиха лунна светлина — спокоен полъх
— ще кичат и горите, и полята
— да! — и дори скалистите пустини
на голи дълбини — със вечно живи
листа, и плодове, и цветове!…
И с тебе!… Има пещера, където
духът ми се изля във страшна болка,
когато мъката ти хвърляше безумие
във моето сърце. И тез, които
го вдъхнаха, след туй безумни бяха,
там храм издигнаха, говореха на всеки
пророци станаха и призоваха
с измама заблудените народи
към взаимни войни, невярна вяра.
И както между тихите тръстики
лъхът на теменужката се вдига,
тоз дух сега расте и бавно пълни
с лъчи по-ясни и с рубинен въздух
и гъст, и мек, наоколо горите;
налива сок в растежа на лозата
змиеподобна, в дивото безредие
на тъмния й лист — за лист бръшлян;
в цвета напъпил, цъфнал — или вехнещ,
поръсил есенните ветрове
със звездни точки цветна светлина,
през тях, когато капе; във ония
блестящи златни топки-плодове,
увиснали под своя свод зелен,
докато под листата е тънки жилки
и кехлибарения ствол стоят
цветя със пурпурни прозрачни чашки,
а в тях — невидима роса, напитка
на духовете. Тъй кръжи духът
като крилата нежни, разлюлени
на сънища сред пладне и събужда
спокойни и щастливи мисли в мен,
сега и в теб! Таз пещера е твоя!
Ела! Яви се!
Тоз дух е моят
факелоносец. Факела си той
преди изпусна, вгледан в оня поглед,
от който пак ще го запали с обич.
А обичта е огън, скъпа дъще,
тъй, както тази в теб!
Лети напред
и всички заведи оттатък Ниса,
върха на Бакхус, премини през Инд
и притоците му, потоци бурни
и езера кристални, като газиш
с нозе неовлажнени, неуморни
и неотлагащи; през долове зелени,
докато стигнеш езерцето малко,
прозрачно и безветрено, където
върху вълни недвижни всеки миг
се отразява храм, отгоре дигнат,
и ясно виждат се колони, арки,
капители, високи като палми,
и многобройни образи от камък,
които сякаш Праксител е ваял,
та мраморните им усмивки пълнят
притихналия въздух с вечна обич.
Сега е пуст той, но преди бе храм
на тебе, Прометей. Младежи смели
съперничеха си във твоя чест
да носят сред божествена тъма
тоз факел, твоя знак — като ония,
които факела на своята надежда
до гроба носят в мрака на живота.
И ти донесе го така, с победа пълна,
до тази крайна цел на времето!…
Но тръгвайте и — сбогом! Там при храм
уречената пещера ви чака!
ЧЕТВЪРТА СЦЕНА
ЙОНА
Какъв е той — неземен! Как се плъзга
между листата! Светлина блести
върху челото му като звезда зелена
и изумрудените и лъчи
се смесват с русите коси, докато стъпва,
и блясъкът му във тревата пада
на едри, хубави снежинки! Сестро,
познаваш ли го?
ПАНТЕЯ
Той е оня дух,
