Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 15

в аурата й, скътала земята,

тъй както птиците във вятъра летят.

Като в кристал те бъдещето виждат

оттатък тоя здрачен свят и могат

със своите думи да ти бъдат радост!

ПАНТЕЯ

Виж, сестро, духовете се събират,

като стада от бели облаци напролет

във синевата!

ЙОНА

                        Гледай, идват още,

по урвата разпръснати пълзят,

подобно парите на някой извор,

когато вятърът е занемял!

Чуй, тая музика гората ли разнася,

или пък езерото? Или водопадът?

ПАНТЕЯ

Не, тя е по-печална, по-далечна

и по-прекрасна от това, което знаем!

ХОР ОТ ДУХОВЕТЕ НА ДУХА

От памтивека сме безплътни

пазители на роби смъртни

и носим им надежди смътни.

Дъхът ни чистота е внисал

в най-скритата човешка мисъл,

била тя тъмна, влажна, сива,

като виелица мъглива,

в която гасне светлината;

била като небе лазурна

и като извор в планината,

прозрачна, тиха и безбурна.

И както птиците в простора,

и както рибите в вълните,

и както мислите самите

доплуват във самите хора,

тъй в безграничната стихия,

разстлали своя чист алков,

свободни облаци сме ние

и носим ти предсказващ зов —

надежда, устрем и покой;

с теб почва, с теб завършва той!

ЙОНА

Те още идат! Въздухът край тях

се стапя в блясък като звездна пара!

ПЪРВИ ДУХ

Върху звука на боен рог,

прерязал сумрака дълбок,

достигнах тоя връх висок.

Там долу властници видях

как знамена навеждат в страх

и как лъжи се свличат в прах.

Ечаха викове: „Не щем

ярем! Напред! Погром! Да мрем!“

След туй заглъхнаха съвсем.

Но звук един, напред, встрани,

нагоре, долу — звук един

остана. Още той звъни,

душа на чистата любов,

все същия предсказващ зов —

надежда, устрем и покой;

с теб почва, с теб завършва той…

ВТОРИ ДУХ

Блестеше мостът на дъгата,

вълна люлееше вълната

и тържествуващият вятър

подгони като вожд надменен

тълпа от облаци пленени,

неясни, бързи, разпилени,

от мълнии-стрели пробити;

пух — дрезгав гръм се изкикоти,

а долу пръснатите флоти

като тресчици сред вълните

потъваха. Аз кацнах скрито

на кораб, от гърма разсечен,

а там моряк един, довлечен

далече от вълната бурна,

видя врага си как се дави,

дъската своя му остави

и сам, за да умре, се гмурна.

ТРЕТИ ДУХ

Бях при мъдрец в покой среднощен,

гореше лампата му още

и той заспиваше немощен.

Над него слезе сън прекрасен

с криле от пламък, с поглед ясен.

О, туй бе оня сън стогласен,

запалил над света отколе

и жал, и зов, и скръбна воля,

и хвърлил сянката си доле,

уви, за кратко на земята!

Един светкавичен копнеж,

един поток, един стремеж

— тук ме довлече бързо той…

Аз ще го върна ей сега,

че иначе мъдрецът мой

ще се събуди със тъга!

ЧЕТВЪРТИ ДУХ

При блед поет се бях присвил,

в съня си топъл дъх стаил

и с устни устните му скрил.

Целувки от лъчи тъкани

му носят съществата странни,

които пъплят в мисълта ни.

Цял ден той гледа край върбите,

блестят на слънцето водите

и златни, къпят се пчелите.

Но той, презрял нещата знайни,

от тях рисува мълчаливо

видения, игри потайни —

живот по-жив от всичко живо,

и те във него дом намират,

деца, които не умират.

Събуди ме едно от тях

и аз при тебе долетях.

ЙОНА

Не виждаш ли, от изток и от запад

пристигат две създания прекрасни,

с криле спокойни плъзгат се надолу,

като два гълъба в едно любимо гняздо,