Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 14
Пърси Биш Шели
Наоколо видях и други гледки,
пред ужаса им нямам думи! По-добре
да не поглеждаме за нова скръб!
На тия стонове скръбта ни стига!
БЕСЪТ
Виж тоя кръст! Той знак е, че ония,
които заради човека страдат,
натрупват само сто пъти по-страшни
страдания за него и за себе си!
ПРОМЕТЕЙ
Спри болката във тоя светъл поглед!
Скрий тия бледни устни! Нека вече
от челото раздрано да не капе
кръвта! Че тя се смесва с твоите сълзи!
Спусни, спусни измъчени клепачи
в покой и мир, та твоята агония
да не разтърсва като вейка кръста
и пръстите ти да не вапцва кръв!
О, страшно! Твойто име аз не казвам
— проклятие то стана! Виждам, виждам
слугите ти как мразят и преследват
най-мъдрите, правдивите, защото
те като тебе са! Едни със подлост,
изгонени са от сърдечния си дом,
домът, избран най-рано и оплакан
най-късно; други — във килии мръсни
навързани до трупове, а трети
— чуй как тълпата вика и се смее —
на колове сред бавен огън! И една ли
империя е плувнала под мене
като блуждаещ остров в океана;
децата й топят се в своите кърви,
а къщите им в пламъци алеят!…
БЕСЪТ
Ти виждаш кръв и огън, чуваш писък
но по-ужасното, нечуто, невидяно,
зад тях е!
ПРОМЕТЕЙ
По-ужасното?
БЕСЪТ
Във всяко
сърце живее ужас, надживява
дори и плячката, която ръфа!
И най-великите страхуват се от туй,
което биха се срамували да мислят,
че може да излезе вярно то!
Тъй лицемерието с навика сградиха
олтар на овехтели божества
в душите им — и те сега не смеят
да искат за човека добрини,
а в себе си не знаят, че не смеят!
Добрият няма власт и само плаче,
а властникът е без добро — и по е беден!
Мъдрецът няма обич, а ония,
които влюбени са, нямат мъдрост —
и най-доброто тъй за зло се сбърква!
Мнозина силни и богати са
и искат справедливост, но живеят
безчувствени към тежките страдания
на ближните си — те не знаят какво правят.
ПРОМЕТЕЙ
Словата ти са като облак пепелянки,
но жаля тез, които те не хапят!
БЕСЪТ
Ти жалиш ги? Не ще говоря вече!
ПРОМЕТЕЙ
Горко ми! Ах, горко ми! Вечна мъка!
Очи притварям, но по-ясно виждам
в душата си, от болка озарена,
делата ти, тиранино изтънчен!
Покой във гроба само има. В него
е скрито всичко хубаво, добро,
но аз съм бог и там не ще го найда,
нито го търся там, че то, макар
и страшна мъст, е все пак поражение,
свирепи властнико, а не победа!
А твоите гледки-ужаси опасват
духа ми с нова мощ, докато дойде
часът, когато няма да са те
праобрази на земните неща!
ПАНТЕЯ
Уви, какво ти виждаш?
ПРОМЕТЕЙ
Има две
нещастия — да гледаш, да говориш!
Едното ти спести ми! Виждам имена,
свещени лозунги на цялата природа,
високо дигнати на гербове блестящи;
край тях народи се тълпят и викат
в един глас: „Свобода, любов и правда!“
Внезапно смут ужасен ги обзема,
отгоре паднал. Бой, измама, страх!
Тирани никнат, плячката поделят.
И всичко туй е само бледна сянка
на онова, което виждам аз!
ЗЕМЯТА
Аз чувствам, сине, твойта мъка с радост,
в която болката се смесва с добродетел!
И теб, за да обнадеждя, ти пращам
ония нежни духове, които
живеят в сенчестите пещери
на мисълта човешка и витаят
