Читать «Освободеният Прометей (Лирична драма в четири действия)» онлайн - страница 13
Пърси Биш Шели
които са…
ЕДИН БЯС
Млъкни, млъкни!
Аз зная туй, което ще разкажете!
Но кажете ли го, ще развалите
най-страшната му казън!
Вий трябва Несломимия да смажете,
че той издържа още без боязън
на ада силите най-скрити!
ЕДИН БЯС
Разкъсай булото!
ДРУГ БЯС
Разкъсано е!
ХОР ОТ БЕСОВЕ
Ето!
Звездите предутринни, бледни, огряват човешко
страдание,
което не можеш да носиш без ужас и без
отчаяние!
Сломен ли си, смели Титане? Виж, твоето зло
наказание!
Нима ще се хвалиш, че дал си на хората
някога знание?
Че жажда във тях разгоря се и върза ги с вечни
вериги,
събрала възторг и съмнение, и болка, и страх,
и интриги,
и трескав копнеж, и любов — тя винаги
бавно руши ги!
Един между тях беше пълен със обич,
усмихна се той на ранените роби,
но после, след него, словата му като слана
попариха правдата и жалостта!
И гледай сега — във всяка страна
стохилядни градове на скръбта
бълват във светлия въздух миазми и дим!
Чуваш ли някакъв стон неутешим?
Туй е духът му — нежен и любящ, той жали
своята вяра, която в човека запали!
Гледай как пламъкът гасне в огнището,
като светулка мъждука;
тия, които останаха тука
край пепелището,
трупат се в страх и тъга!
Ликувай! Ликувай! Ликувай!
Епохи край тебе тълпят се, но всяка ти
спомня това —
и тъмни са бъдните дни, и всяко зловещо
сега
е сякаш възглаве от тръни под твойта безсънна
глава!
ПЪРВИ ПОЛУХОР
Кървите на бавна смърт
с капки алени росят
бледните му, хлътнали страни!
Но за малко ти си отдъхни!
Виж, една страна освободи се
от измамата и като ден роди се;
с Истината свята във сърцето
води я сестра й, Свободата,
и вървят, сплотени като братя,
синове на Обичта …
ВТОРИ ПОЛУХОР
Но ето!
Всъщност Свободата там погребват
и взаимно всички се изтребват,
там от всеки страх се ражда страх,
там е гроздобер на смърт и грях,
вино от потока кръв ще стане!
И души безсилно отчаяние
тоя свят, където властват пак тирани!
ЙОНА
Чуй, сестро, тоя тих, но страшен стон
сърцето на Титана благ разкъсва
неудържимо, както ураганът
разкъсва дълбините на морето
и в пещерите край брега то стене!
Какво го мъчат смееш ли да видиш?
ПАНТЕЯ
Погледнах два пъти, но повече не искам!
ЙОНА
Какво видя?
ПАНТЕЯ
Ужасно! Млад човек
със кротък поглед, прикован на кръст!
ЙОНА
И друго?
ПАНТЕЯ
И земята, и небето
са целите във трупове най-грозни —
едни убити от човешките ръце,
а други — от човешките сърца,
защото и сърцата могат бавно
ту с упрек, ту с усмивка смърт да носят!
