Читать «Кървава песен» онлайн - страница 116

през плътния шинел в снагата му се впиват

и режат като с нож снагата му, пробиват

и чак до мозъка на костите… Подпрян

на пушката, Младен вмъртви се застоян

там па самотний пост, където го завари

мъглата вихрено пронесена. И свари

той само да се свий и сгуши. И далек

от всичко, тъй далек се сети той. И век,

че трае тоя мрак се на юнака стори,

мрак с тъп и мразен шум в планинските простори

пронасян бозна де… Но ето, мудно пак,

послушни като че на властен някой знак,

мъглите почнаха отново да редеят,

и разпокъсани нататък да се реят,

ту бавно влачени, ту бодро рой по рой

подзели. Подир тях, съвзет, се вгледа той,

и дълго гледа ги как чезнат в далнините —

там, дето вече се белееха зорите

на гордия Балкан по гребена извит.

И сепнат изведнъж, той стрелна поглед впит

там долу, преди час където се рояха

подзетите мъгли — безмълвно там пълзяха

орди подир орди, зад нощните мъгли

в закрила, стръмен път поели през скали

и преспи… Ето ги по валога извиха —

и напреки насам.

В миг, утрината тиха

пронизал, пропищя отнякъде куршум —

а ето там отвъд и друг и трети. Шум

и гръм отвред завчас се слеяха в нечути

ехтеж. Забълваха от тъмните редути

топовните гърла дим, огън — в далнини

обсипвайки бърда и снежни стръмнини

со смъртоносен град картечен и гранати.

Но адския огън ни сепна, ни разклати

сгъстени редове — и в своя щурм врагът

напред и все напред, по кървавия път

на свойто гибелно безумие понесен,

летеше.

Почна се тържествената песен

на песните! В зори подзели, най-напред

обадиха се от вършините отвред

топовете и в бяс нечуван се среваха;

ей и куршумите един след други плахо

се запреваряха сред гърлестий сплътен

вой на гранатите, и въздуха студен

пронизвайки далеч, се пръсваха, ту гъсто

на рой понесени, се изведнъж чевръсто,

като подгонени, таме един през друг

замятаха. Но ей отделен всякои звук

изчезна в общий рев. Възчудено Балкана

тоз непрекъснат рев, като вълна разляна,

оттласкваше далеч намръщен, горд и строг.

Пред рида;

Там, дето най-напред и най-жестоко боя

нечакан закипя, со отборната своя

дружина начело отбраняше Младен;

до него Влаха сам разеше разярен

со тежкий си кондак къде когото свари,

а заедно с роят и младите другари

и Пройчо Пора там въртеше своя щик,

поджегващ момците со бодрия си клик,

пред самия окоп изправен там. Раздрана

вей и размята се шинелата му, рана

зей с щик промушена на жилавий му врат,

ала нехае той — докле го като с млат

по темето с кондак налетял враг стовари,

и възнак грохна той, и сбогом без да свари

да каже — сгърчи се и там юнашки дъх

издъхна. Поора до него с възклик глух

там и самия враг, пронизан с щиковете

на Бойча, на Силян Брадата и на двете

Вълчета… Спусна се върху им цяла сган,

да мсти за своя смел другарин там прострян

от тях — и мигом ги те биха там помели,

но се притекоха и тям на помощ смели

другари. Завилня и див и разярен

бой на окопа там, пред първия спътен

ред. Вик, псувни и рев. Трошат се байонети,

и чаткат щикове; кондаците подйети

размахват се в захлас: — борец бореца в бяс

налита, смита го, и урнат сам в несвяс

надолу прязглава низ урвата полита. —

Валят се труп до труп и труп връз трупа. Впита