Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 40

Христофоров (в телефона). Кой е? Няма ли там секретаря? Добре, като дойде, нека се обади. Христофоров.

Писаря. Всички тия писма са от едно място.

Христофоров. Видях пощенското клеймо. От моите избиратели. Чети. (През време на четенето, което следва, той написва една телеграма и после преглежда книжа из папката си, пушейки.)

Писаря. Статия за вестника. (Чете.) „Историята на една фамилия народни изедници“.

Христофоров. О!

Писаря. Има тук, отстрана, нещо на славянски…

Христофоров. Епиграф?

Писаря. Не е и славянско…

Христофоров. Да не цитират Конфуция на китайски!

Писаря. Не мога да го прочета. Но другото се чете: „Един деветдесет и шест годишен старец, който принадлежи на един род, в който има много столетници, нещо, което е явление по цяла Европа, е слушал от дяда си, който умрял на сто и дванайсет годин, като загинал през едно чумаво време, като му излезли отоци под мишците и цял посинял, че когато той бил двайсетгодишен младеж, слугувал у прапрадядото на избраника на нашата богоспасяема околия, господин Стефо, както го наричаха, когато беше малък и когато ходеше по риза, която не му променяваха по един месец, за да правят економия на сапуна и да станат по-богати…“ (Четеца, който се е сдържал досега, не може да продължава от смях.)

Христофоров (горчиво). На две… на четири — и в коша.

Писаря (къса ръкописа). Има и записка при статията.

Христофоров. В коша. Другото?

Писаря. Много засукан подпис, не се чете. Върху лист с надпис „Земледелска банка“.

Христофоров. Какво пише той?

Писаря (чете). Почитаемий господине… Заповедта за моето уволнение, като чиновник при тукашния клон на Земледелската банка, била готова: бил съм говорил на някои селяни добро за вас. Ако си спомняте, ние се запознахме в задния двор на хотела, дето бяхте слезли. Аз бях с един мой колега, който каза, че, ние имаме чест да ви се представим и че сме ваши съчувственици. Вие се учудихте на доблестта ни, както сам се изразихте, и посъветвахте да не се впущаме. Моя другар няма да бъде уволнен, защото има роднина в централното управление на банката. Това ще каже, че не е имало от негова страна доблест, както се изразихте за двама ни, а подлост — да изложи мене, макар че съм женен от шест месеца, а той не е. Питам аз, къде е ту к справедливостта, когато той навсякъде вървеше напред, защото от никого не се бои, па мога да кажа, че и нас другарите си, плаши идори пари му даваме назаем, без да ги връща… Но не искам да се отклоня, вам и повторно питам къде е ту к справедливостта, когато ако някой е говорил негде, това е той, а не аз — зашото мъчно се изразявам, поради един природен недостатък в езика си… (Четеца преглъща смеха си и продължава.) След гореизложеното аз като ваш съчувственик настоявам да употребите всичкото си влияние, защото макар опозиция.

Христофоров (мрачно). Ст-ст… Хвърли го там. Друго?

Писаря. Един препис от телеграма.

Христофоров. Чети.

Писаря. „До окръжния училищен инспектор…“ Не е отбелязан града.

Христофоров. По-нататък?

Писаря, (чете). „Известно е, представили сте в министерството с ходатайство да бъдат утвърдени петте постановления на селските училищни настоятелства за уволняване седем души мои другари, виновни, че са изпълнили при последните избори своя просветителен и граждански дълг… През това време в селището дето учителствувам аз, върлуваше епидемия, запазен беше всеки вход-изход и противозаконно не се нареди събиране гласовете на трийсет и двама избиратели. Автор на протеста, подписан от последните, съм аз. Нашето настоятелство е опозиционно и няма да държи постановление против мене. Обявявам се дружен с уволнените другари, чакам наказание и ви плюя в лицето! — Звънеков, народен учител.“