Читать «В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)» онлайн - страница 27
Пейо Яворов
Мила
Христофоров. Мила, изслушай ме!
Мила. Аз няма да слушам. И, ще кажа, че ще бъдеш прав, каквото и да предприемеш…
Христофоров. Как нещастен съм аз — в тая минута…
Мила. Нещастен? Ти? Защо?
Христофоров. Дете, аз се чувствувам слаб. Силата, моята мъжка сила — гордостта ми, самонадеяността ми, волята ми, самата моя безгранична любов към тебе — ето моята слабост в тая минута.
Мила. Аз… аз не те разбирам.
Христофоров. Нима аз се разбирам? Нима аз зная защо става всичко това в мене?
Мила. Какво ми говориш ти!
Христофоров. Чакай да събера мисите си… Да. Имаме налице оня публичен скандал. Виновен ли съм аз в него с нещо? Само с любовта си! Да те отвлека — на това хората могат да погледнат както щат, толкова ми струва; да те отвлека, то е желязната логика на обстоятелствата.
Мила
Христофоров. Да, Мила. И аз ще те отвлека. Искам да кажа — ще те взема от самата тебе. И то тогава, когато го позволи изискването на моята любов.
Мила. Нима твоята любов изисква… не самата мене, а нещо по-друго?
Христофоров
Мила. Запали цигара. Искам да те гледам с цигара.
Христофоров
Мила. Какво искаш да кажеш, Христо!
Христофоров. Не тълкувай зле; ще бъда ясен. Един въпрос, който сме засягали досега, тъй да се каже, само поетически и твърде повърхно и който сякаш днес за първи път изпъква пред душата ми в своя материално-житейски смисъл…
Мила
Христофоров. Въпроса за нашия брак.
Мила. Захвани с края. Моля ти се, по-скоро защото ще умра!
Христофоров