Читать «Когато гръм удари, как ехото заглъхва» онлайн - страница 4
Пейо Яворов
Витанов. Виноват. Вашите родители оставиха госпожицата поради мене…
Данаил. Татко помена, но аз…
Олга. Г-н полковник Витанов.
Витанов
Данаил. О, аз зная много за вас и за онова време, баща ми е разказвал. Не ще да е било твърде хубаво, поне за майка ми… Тя никак не обича да го спомня, затова не стъпва и на чифлика, дори и мене не пуща там…
Витанов. Всящност… то не е било толкова лошо, онова време, щом оттогава е тоя… тоя хубав юнак, нели, малка госпожице!
Олга. Сега той съвсем не прилича на портрета си.
Витанов. Сега той е по-мъжествен!
Данаил. Аз не на шега почвам да се смущавам.
Бистра
Витанов. Така е, госпожо, щом на орлето пораснат крила…
Данаил. Но аз — в старото гнездо…
Витанов. За малката птичка…
Бистра. Ние напразно излязохме: парахода ни беше изпреварил.
Данаил
Бистра. Е, не беше тъй: попитахме здрав ли си.
Данаил. Но кажи, майко, много ли се тревожихте през тия двайсет и четири часа? Ти изглеждаш съвсем… някак си съвсем плаха.
Попович. Ти нели си тук, ще й мине… Задържа ме вън човека от чифлика. Ще трябва пак да се върна при него за четвърт час. Подир три дни и аз отивам. Витанов, да беше свободен, бих те поканил — да заминем ей тъй, както сме, всички. Там бихме прогонили породения пак там кошмар на моята жена.
Бистра
Витанов. Аз нямам нищо против. Лесно е да намеря една седмица.
Данаил. Съгласи се, майко.
Олга. Аз зная, че на Данаила много му се иска това: ние си бяхме писали.
Бистра. Идете, деца: вас никакви кошмари не трябва да ви смущават, идете без мене.
Попович. Бистра… наистина, тая вечер аз не мога да те позная. Успокой се.
Витанов
Бистра
Попович. Нели Данаил е тук, ще й мине. Аз ще ида да свърша, за да вечеряме по-скоро. Гостите ни трябвавече да са огладнели. А ти, Данаиле, промени това опрашено палто. Аз изпратих куфарите отвъд…
Витанов. Искрено завиждам.
Бистра
Олга. Аз ще му помогна, лельо.
Витанов. Те се държат по-свободно от годеници.
Бистра. Ние ги считаме сгодени. Лошото би дошло, ако ги заставяхме да се крият. Както и да бъде, това не е важно сега.
Витанов. Важното е, че аз съм тук и вие не можете да ме търпите?
Бистра. Защо дойдохте? Наистина ли сте случайно в града?
Витанов. Н-да, в града… случайно, доколкото са случайни требванията на една служба. Но тук, у вас…
Бистра. Какво искате?
Витанов. Може би всичко, може би нищо: аз сам не зная още