Читать «Когато гръм удари, как ехото заглъхва» онлайн - страница 3
Пейо Яворов
Олга
Бистра. Къде?
Олга. Да си взема шапката.
Бистра. Ти ще останеш тук с господина полковника.
Олга
Витанов. Но защо? И аз ще дойда.
Попович. Парахода свири, чуете ли? Пристанището е на пет стъпки, но пак ще закъснеем.
Бистра
Попович. Олга, ако дойде човека от чифлика, кажи му да почака. Ох, аз се обърках: ще кажа долу на слугата. Витанов, ти остани, че ние почти ще тичаме. Довиждане.
Витанов. Поне момичето…
Бистра. Не, не.
Олга
Витанов. Вижда ли се оттук?
Олга. Пристанището? Не… ъгъла на една къща пречи.
Витанов. Че то — да повикам една батарея да го разруши. А? Тогава по-скоро ще видим г-на Данаила.
Олга. Добре, но ще пострада един поручик. Сега е зад дантелената завеса. Ето, ще се покаже.
Витанов. О-о!
Олга
Витанов
Олга
Витанов. Колко жестока сте, млада госпожице!
Олга. Какво да му правя, като е такъв! И на улицата, току видиш, тръгне подире ми. А пък уж е нещо като приятел на Данаила от миналата година.
Витанов. Вот как!
Олга. Аз обичам патриотите. Който е гледал като мене как ръмъните гонят българите…
Витанов. Вие сте много умно момиче.
Олга. O, merci!… Тук често дохождат от София комити, докарват ги…
Витанов. Интернирани?
Олга. Подпоручика все с такива ходи. Аз често бих му свирила „Шуми Марица“, като минава с тях… Но щом не се държи прилично!
Витанов. Този вятър в къщата на Поповича…
Олга. С Данаила, такива неща — хм, не би било много весело.
Витанов. Тогава какво си пишете?
Олга. Ех, все намираме едно или друго.
Витанов. Не, навярно винаги едно.
Олга. От кой род е думата „amour“?
Витанов. Разбира се, от женски.
Олга. Кога?
Витанов. Когато трябва!
Олга
Витанов. А-а, чакайте: той е говорил за себе си. То се знае, с една мъжка любов всякога отива едно женско прилагателно!
Олга. Вот как!
Витанов. Ето так…
Олга
Данаил
Олга. Като не те видях през прозореца!
Данаил
Олга