Читать «Когато гръм удари, как ехото заглъхва» онлайн - страница 25
Пейо Яворов
Попович
Бистра
Олга
Витанов
Бистра
Попович
Бистра
Попович. Бистра, аз вярвам.
Бистра. Ти не бива ад вярваш сега: вярвал си и ще вярваш подир малко… Ако ходих тая заран при Витанова, то беше, защото не знаех какво ще стане с Данаила… защото допущах, че син ми може да остане сам в света.
Попович. Бистра, аз казах…
Бистра. Аз предполагах какво ще кажеш ти и още по-голяма ставаше болката ми… Но естествено беше да кажеш и противното… Едва ли би се намерил и друг някой да постъпи като тебе, когато и оня, който дължи живота си на моя грях… когато и той самия се обявява против мене и против себе си.
Данаил
Бистра
Данаил
Попович. Бистра, успокой се.
Бистра
Витанов
Бистра. Вие нищо не можете да свидетелствувате. Бог ви изпраща да бъдете свидетел на нещо… Преди двайсет и две години вие ме нападнахте в дива страст. Ако речете да бъдете съвсем искрен, ще ме намерите невинна…
Витанов. Аз мога да кажа…
Олга
Бистра. Вие ще ме намерите невинна, но аз не съм такава. Прав бяхте снощи, когато казахте, че аз се отдадох. Можех и да извикам, и да стрелям — но не направих нито едното, нито другото. Аз запазих оръжието, което не спаси някога честта на моя мъж. То ще спаси днес вярата му в моята любов. Бях решила за утре…
Данаил
Попович
Витанов
Данаил. Майко, да се приготвим за път!
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация
П. К. Яворов, „Събрани съчинения в пет тома“, Български писател, С.1977–1979, под редакцията на К. Куюмджиев
Набиране: Гергана Мечкова и Мартин Митов