Читать «Кутия за енфие» онлайн - страница 16
Павел Вежинов
— Другарю Берберов — започна инспекторът, — вие вече знаете за убийството. И навярно сте поразмислили, докато дойдем… Сега разкажете ми всичко, което ви е направило впечатление.
— За убития ли? Аз казах, всичко. — Берберов въздъхна.
— Ами най-странното е, че дойдоха толкова пътници наведнаж… И то все французи.
— Колко души?
— Трима мъже и една жена. Вие разбирате, другарю инспектор, това не е хотел като другите… Е, случва се понякога да остане тук някой транзитен, но много рядко… И туй става, но, да речем, при лошо време, при някаква злополука, при объркване на разписанията, когато не знаем точно кога ще тръгне нов самолет. Понякога са ни изпращали и пътници от града, при криза за стаи. При редовните самолети пътниците обикновено отиват да спят в града… Ако не друго, поне да го видят за една вечер.
— Но „Ер Франс“ тръгва наистина много рано.
— Вярно е — кимна Берберов. — Но досега никой пътник на „Ер Франс“ не е спал в моя хотел. А сега изведнаж четирима. И една дипломатка между тях, мадам де Вол. Просто не е по ранга й.
— Добре, да започнем отначало. Кой дойде пръв?
— Именно господин Периа, със самолета от Истанбул. Носеше само пътна чанта. Помоли ме да му попълня фиша.
— Това винаги ли го правите?
— Почти винаги… И тоя път за всички освен за мадам де Вол, която си го попълни сама.
— Коя стая му дадохте?
— Двеста и осем… Тя е хубава, задна стая. И понеже не вярвах, че ще има други пътници, дадох му я просто от сърце.
— Кога си взе обратно паспорта?
— Още същата вечер… Струва ми се, половин час след това.
— След това?
— После дойде господин Капелани… Според мене, съвсем обикновен, приятен човек…
— Как изглеждаше?
Берберов му го описа доста подробно — по вид и по държане. И възпроизведе едва ли не целия разговор.
— Много ли беше пиян? — запита Димов. — Или просто тъй, пийнал?
— Май че си беше пиян… Залитна по едно време. Затуй му препоръчах да пийне розе. То е много приятно вино, другарю инспектор, но не е силно. След това към десет часа дойде нашият самолет от Бейрут. С него пристигнаха най-напред мадам де Вол, след това последен — господин Кулон. Дадох им последователно на Капелани 212, на де Вол 217 и на Кулон 218.
Берберов подробно му описа и последните двама гости. Особено мадам де Вол и най-вече тоалета й.
— Кога си взеха обратно паспортите?
— След като се върнаха от ресторанта. Помня, че последен дойде господин Кулон, някъде около дванайсет часа… След това съм заспал…
— Винаги ли го правите?
— Няма никакъв смисъл да стоя буден, другарю инспектор… Това не е софийски хотел, при нас няма никакви изненади. След дванайсет нямаше друг пътнически самолет.
— И значи тъй, легнахте да поспите… Затворихте ли поне външната врата?
— Обикновено го правя, особено ако няма никакви пътници… Но тоя път май че забравих.