Читать «Захир» онлайн - страница 81

Живея с баща си до седемгодишна възраст: той спи спокойно, работи на нивата, ходи на лов, разговаря с другите жители на селото за парите си и именията си, отнася се с майка ми така, сякаш тя е единственото хубаво нещо, което му се е случило. Аз мисля, че съм син на богат човек, докато една вечер пред камината той не ми разказва миналото си и причината да се ожени, молейки ме да пазя тайна. Казва ми, че скоро ще умре, което се случва четири месеца по-късно. Издъхва усмихнат в ръцете на майка ми, сякаш всички трагедии, белязали живота му, никога не са съществували. Умира щастлив.

Михаил ми разказва тази история през една пролетна вечер, студена, но сигурно не чак колкото в Сталинград, където температурата пада до — 35°. Седим заедно с просяци, които се топлят около импровизирано огнище. Съгласих се да дойда тук, след като той ми се обади втори път, и да изпълня моята част от обещанието. По време на разговора ни той нищо не ме попита за плика, който бе оставил вкъщи, сякаш знаеше — може би благодарение на „гласа“, — че аз най-сетне съм решил да следвам знаците, да оставя нещата да се случват, когато настъпи подходящият момент, и по този начин да се освободя от властта на Захира. Когато той поиска да се срещнем в едно от най-опасните предградия на Париж, се изплаших. При други обстоятелства щях да му кажа, че съм много зает, или щях да се опитам да го убедя да отидем в някой бар, където обстановката щеше да е подходяща за обсъждане на важни проблеми.

Щеше да ме е страх, разбира се, от нов епилептичен пристъп на обществено място, но вече знаех как да действам и предпочитах това пред риска да бъда нападнат с моята ортопедична яка, която ми отнемаше всякаква възможност за защита.

Михаил настоя: било важно да се срещна с просяците, те били част от живота му, а също и от живота на Естер. В болницата бях осъзнал, че нещо в живота ми не е наред и трябва незабавно да се променя.

Но какво трябваше да сторя, за да се променя?

Най-различни неща. Като например да ходя на опасни места и да се срещам с маргинални типове.

Според легендата гръцкият герой Тезей влиза в лабиринта, за да убие чудовището. Любимата му Ариадна му дава края на един конец, така че той да развива кълбото постепенно и да не се изгуби на връщане. И сега, докато седях сред тези хора и слушах някаква история, си дадох сметка, че отдавна не съм изпитвал нещо подобно — вкуса към непознатото, към приключението. Кой знае, може би нишката на Ариадна ме очаква точно там, където никога не бих отишъл, ако не бях абсолютно убеден, че трябва да положа огромно, колосално усилие, за да променя своята история и своя живот.

Михаил продължи и аз видях, че цялата група слушаше внимателно думите му: невинаги най-хубавите срещи стават около елегантни маси в ресторанти с включено отопление.