Читать «Захир» онлайн - страница 141

— Вторият ми въпрос ще ви се стори още по-идиотски: жена ми се намира в селото което е в подножието на планината, нали така?

Дос кимна утвърдително.

— След като сме само на два часа път, защо тогава не спим там? Има още много време, преди да се свечери.

— Наистина сме на два часа път, но съществуват две причини да не го направим. Първата: дори и Нина да не беше дошла дотук, някой сигурно вече ни е видял и е казал на Естер, че пристигаме. Така ще й дадем време да реши дали иска да ни види, или предпочита да отиде за няколко дни в съседното село. В такъв случай няма да я последваме.

Сърцето ми се сви.

— След всичко, което направих, за да стигна дотук?

— Не го повтаряй, защото това ще означава, че нищо не си разбрал. Нима смяташ, че усилията ти трябва да бъдат възнаградени с подчинението, благодарността и признателността на човека, когото обичаш? Ти дойде тук, защото този е твоят път, а не за да купиш любовта на жена си.

Колкото и несправедливо да изглеждаше на пръв поглед, той беше прав. Попитах го коя е втората причина.

— Все още не си си избрал име.

— Не е толкова важно — повтори Михаил. — Той не разбира за какво става дума, а и не е част от нашата култура.

— Аз мисля, че е важно — каза Дос. — Дядо ми каза, че трябва да закрилям чужденката и да й помагам, така както тя ме закриляше и ми помагаше. На Естер дължа вътрешното си спокойствие и не искам нейното спокойствие да бъде нарушено.

Той трябва да си избере име. Трябва да забрави веднъж завинаги своята история, свързана с болка и страдание, и да повярва, че е нова личност, че току-що се е родил и отсега нататък ще се ражда отново всеки ден. Ако не го направи и двамата с Естер отново заживеят заедно, той ще я накара да си плати за всичко, което е изстрадал заради нея.

— Още снощи си избрах име — отвърнах аз.

— Изчакай да се смрачи и тогава ще ми го кажеш.

Когато слънцето се доближи до хоризонта, отидохме на едно място в степта, което представляваше същинска пустиня с огромни пясъчни хълмове. Започнах да чувам някакъв по-различен шум, нещо като резонанс, като силно вибриране. Михаил каза, че това е едно от малкото места на света, където дюните пеят.

— Когато бях в Париж и разказах за това, ми повярваха само защото един американец потвърди, че е виждал подобно нещо в Северна Африка. На света има трийсет места като това. Днес специалистите обясняват всичко: благодарение на уникалния начин, по който се е образувало мястото, вятърът прониква в песъчинките и създава този шум. Впрочем в древността са смятали, че това е едно от вълшебните места в степта и за теб е голяма чест, че Дос е решил да смени името ти точно тук.

Заизкачвахме се по една от дюните и колкото повече напредвахме, толкова повече се усилваше шумът и вятърът ставаше по-поривист. Когато стигнахме до върха, оттам се виждаха още по-ясно планините на юг и огромната равнина, която ни заобикаляше.