Читать «Захир» онлайн - страница 132

— Сексът наистина е по-интересен, но не смятам, че е нещо различно, не мислите ли? Освен това вече не е забранено да се обсъжда тази тема.

— Да не говорим, че е проява на лош вкус — казва една от съседките ми.

— А мога ли да знам коя тема е забранена? — запитва организаторът, който започва да се чувства неудобно.

— Парите например. Всички ние, които сме тук, имаме или се преструваме, че имаме пари. Смятаме, че са ни поканили, защото сме богати, известни, влиятелни. Но едва ли на някого от нас се е случвало по време на такава вечеря да узнае колко печели всеки един от останалите. След като сме толкова самоуверени, толкова високопоставени, защо тогава да не възприемаме света такъв, какъвто е, а не какъвто си го представяме?

— Какво искате да кажете? — пита президентката на автомобилната компания.

— Това е дълга история: бих могъл да започна с Ханс и Фриц, седнали в един бар в Токио, и да стигна до един монголски номад, който твърди, че трябва да забравим това, което мислим, че сме, за да станем наистина такива, каквито сме.

— Нищо не разбрах.

— Нито пък аз се изразих ясно, но нека да пристъпим направо към въпроса: искам да знам колко печели всеки от вас. Какво означава в парично изражение фактът, че съм седнал на най-централната маса в залата?

Настъпва мълчание — играта ми като че ли няма да продължи. Хората ме гледат изплашено: финансовото положение е табу, още по-строго и от секса, по-строго от това да разпитваш за изневери, корупция, парламентарни интриги.

Но арабският принц, дали защото са му омръзнали празните разговори по приеми и банкети, дали защото същия ден се е обадил лекарят му и му е съобщил, че скоро ще умре, или по някаква друга причина решава да се включи в разговора.

— Печеля около 20 000 евро на месец, колкото ми е отпуснал парламентът в моята страна. Което обаче не съответства на това, което харча, защото разполагам и с неограничена сума, наречена „представителни разходи“. Тоест в момента съм тук с колата и шофьора на посолството, дрехите, които нося, са на правителството, утре пътувам за друга европейска страна с частен самолет, пилот, гориво и летищни такси, платени от парите за представителни разходи.

В заключение казва:

— Видимата реалност не е точна наука.

След като принцът говори така открито и като се има предвид, че от гледна точка на йерархията той е най-високопоставеният на масата, останалите не могат да си позволят той да се почувства неудобно. Налага се да се включат в играта, да отговорят на въпроса, да споделят неудобството.

— Не знам колко точно печеля — казва организаторът, един от типичните представители на Банката за услуги, наричан „Лобиста“. — Около 10 000 евро, но организациите, които ръководя, ми отпускат сума за представителни разходи, покриващи всичко — обеди, вечери, хотели, самолетни билети, понякога дори и дрехи, макар да нямам частен самолет.

Виното свърши, той даде знак и чашите ни отново бяха напълнени. Дойде ред на президентката на автомобилната компания, на която отначало тази идея никак не й се понрави, но сега като че ли бе започнала да я намира за забавна.