Читать «Захир» онлайн - страница 130

Докато разговарям с един от организаторите на конференция за кино и литература, до мен се приближава русокоса, млада и красива жена и ми казва, че много е харесала Време да раздираш, време да съшиваш. Добавя, че идва от някаква балтийска страна и че работи във филмовата индустрия. Веднага я причислявам към групата на Тупамаросите, защото се е насочила към определена цел (в случая към мен), но в същото време се интересува от това, което се случва от другата й страна (там е организаторът на конференцията). Ала въпреки тази нейна непростима грешка все още съществува възможността тя да е неопитен Талант. Организаторът я пита какво означава „да работиш във филмовата индустрия“ и момичето обяснява, че пише рецензии на филми за един вестник и има издадена книга. (За киното? Не, за собствения й кратък и безинтересен живот, предполагам.)

Най-голямата й грешка обаче се състои в това, че бърза прекалено много. Пита дали би могла да бъде поканена на въпросното събитие, което ще се проведе през тази година. Организаторът казва, че от нейната родина вече е поканена моята издателка, която е една много влиятелна и работлива жена (а също и красива, помислям си аз). След което двамата продължават започнатия с мен разговор, момичето Тупамарос стои няколко минути, без да знае какво да каже, и се отдалечава.

Повечето от поканените днес — Тупамароси, Таланти и Подноси — принадлежат към артистичните среди, тъй като става въпрос за литературна награда; единствено Съдружниците варират от спонсори и президенти на фондации, подкрепящи музеи и симфонични оркестри, до многообещаващи артисти. След най-различни разговори на тема кой е упражнил най-голям натиск, за да спечели наградата, водещият се качва на подиума, моли всички да седнат на местата си, отбелязани на масите (всички сядаме), разказва няколко анекдота (на които всички се смеем, защото са част от ритуала) и съобщава, че имената на победителите ще бъдат оповестени между ордьовъра и основното ястие.

Сядам на централната маса; това ме избавя от Подносите, но в същото време не ми позволява да общувам с ентусиазирани и интересни Таланти. От едната ми страна е седнала президентка на автомобилна компания, от другата — богата наследничка, решила да инвестира в областта на изкуството, и за моя изненада никоя от двете не е с предизвикателно деколте. Измежду сътрапезниците ми са още директор на парфюмерийна фирма, арабски принц (който сигурно е минавал през града и е бил докаран тук от някоя от инициаторките на събитието, за да му придаде повече блясък), израелски банкер, колекциониращ ръкописи от XIV век, организаторът на вечерята, консулът на Франция в Монако и русо момиче, за което не знам какво прави тук, но предполагам, че е потенциална любовница на организатора.

Няколко пъти ми се налага да си слагам очилата и тайно да чета имената на съседите си (и мен би трябвало да ме натоварят на кораба, за който споменах, и да бъда канен на същата тази вечеря десетки пъти, докато запомня имената на присъстващите). Както повелява етикетът, Мари седи на друга маса; неизвестно кога някой е решил, че на официални приеми двойките трябва да бъдат разделени, за да витае във въздуха съмнението дали седящата до нас личност е омъжена, неомъжена или омъжена, но въпреки това свободна. Или може би е смятал, че когато семейните седят един до друг, разговарят само помежду си, но ако е така, защо им е притрябвало тогава да излизат, да вземат такси, да ходят на прием?