Читать «Захир» онлайн - страница 128

а) Комплименти за външния вид: „колко си елегантна“, „колко е красива роклята ти“, „кожата ти е чудесна“. Когато се връщат вкъщи, споделят един с друг, че всички са били лошо облечени и са изглеждали като болни.

б) Скорошни пътувания: „трябва да отидете в Аруба, фантастично е“, „няма нищо по-хубаво от това да прекараш една лятна нощ в Канкун, пиейки мартини на брега на океана“. Докато в действителност на никого не му е било особено забавно, само са изпитали усещането за свобода (за няколко дни, освен това са се чувствали длъжни да им хареса, понеже са похарчили пари).

в) Още пътувания, този път до места, които могат да бъдат критикувани: „бях в Рио де Жанейро, не можете да си представите какво насилие цари в този град“, „мизерията по улиците на Калкута е стряскаща“. Всъщност са отишли, за да се почувстват още по-могъщи, докато са там, и привилегировани, когато се върнат към еснафската действителност на живота си, в който поне няма нито мизерия, нито насилие.

г) Нови терапии: „екстракт от пшеничен зародиш за една седмица заздравява косата“, „бях за два дни в един балнеоложки център в Биариц, водата разширява порите и елиминира токсините“. След седмица ще открият, че екстрактът от пшеничен зародиш няма никакъв ефект и че обикновената топла вода също разширява порите и елиминира токсините.

д) Други: „отдавна не съм виждал еди-кой си, какво ли прави?“, „разбрах, че еди-коя си продала апартамента, защото била финансово затруднена“. Позволено е да се разговаря за непоканените на въпросната вечеря, позволено е да бъдат критикувани, стига накрая да си придадем наивен, състрадателен вид и да приключим темата с думите „въпреки това е изключителна личност“.

е) Дребни лични разочарования, колкото да се прогони скуката от масата: „бих искал да се случи нещо ново в живота ми“, „много се тревожа за децата си, това, което слушат, не е музика, това, което четат, не е литература“. Изчакват отговорите на хора със същия проблем, чувстват се по-малко самотни и си тръгват в хубаво настроение.

ж) На интелектуални вечери, каквато сигурно ще е днешната, обсъждаме войната в Близкия изток, проблемите на ислямизма, последната изложба, най-модерния в момента философ, страхотната книга, която никой не е чел, музиката, която вече не е същата; даваме интелигентните си, разумни мнения, напълно противоположни на това, което мислим — знаем какво ни коства да ходим на подобни изложби, да четем тези досадни книги, гледаме скучни филми само за да има за какво да разговаряме на една вечеря като тази.

Таксито пристига и докато отиваме към ресторанта, добавям нещо много лично към моя списък: да недоволствам пред Мари, че трябва да присъствам на подобни вечери. Правя го и тя казва, че в крайна сметка винаги се забавлявам и прекарвам добре. Което е истина.

Влизаме в един от най-елегантните ресторанти в града, отправяме се към залата, запазена за събитието — присъждане на литературна награда, в което участвах като член на журито. Всички са прави и разговарят, някои ме поздравяват, други само ме поглеждат и коментират помежду си, организаторът на събитието се приближава до мен и ме представя на присъстващите с обичайната дразнеща ме фраза: „Не е нужно да ви го представям.“ Някои се усмихват и ме разпознават, други само се усмихват, без да ме познават, но се преструват, че знаят кой съм, защото в противен случай би означавало да приемат, че светът, в който живеят, е престанал да съществува, че те не следят най-важните актуални събития.