Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 84

Чувствам се като някоя нещастница. Изпитвам вина, че Господ ме е благословил, като ме изправи пред трагедии, които успях да превъзмогна, дарил ме е с чудеса, които почитам. Но никога не съм доволна! Винаги искам още. Не биваше да ходя в театъра и да добавям този провал към списъка си с победи!

— Смяташ ли, че си постъпила неправилно? Тя млъкна и ме погледна учудено.

— Защо ми задаваш този въпрос? Аз просто изчаквах отговора.

— Постъпих правилно. Отидох там с един журналист. Нямах никаква представа какво ще правя, но внезапно нещата започнаха да се нареждат от само себе си. Усещах присъствието на Великата майка до себе си, тя ме водеше и напътстваше, така че гласът ми звучеше уверено, въпреки че ми липсваше сигурност.

— Тогава от какво се оплакваш?

— Никой не ме разбра.

— А това важно ли е? Толкова важно, че да те накара да дойдеш чак в Шотландия и да ме обиждаш по този начин?

— Разбира се, че е важно! Щом човек е способен на всичко, щом знае, че постъпва правилно, как е възможно да не е в състояние да накара хората да го обичат и да му се възхищават?

Ето какъв бил проблемът. Хванах я за ръка и я отведох в същата стая, където седмици по-рано беше съзерцавала свещта. Помолих я да седне и да се успокои малко. Въпреки че бях сигурна, че чаят ще й подейства. Отидох до стаята си, взех едно огледало и го поставих пред нея.

— Ти имаш всичко. Извоювала си всеки милиме-тър от собствената си територия. А сега погледни сълзите си. Погледни лицето си и мъката, която то изразява. Опитай се да видиш жената в огледалото. Този път не се смей, а се помъчи да я разбереш.

Оставих й достатъчно време, за да изпълни указанията ми. Когато забелязах, че изпада в желания транс, продължих по-нататък:

— Каква е тайната на живота? Нека я наречем „дар“ или „благословия“. Всички се опитват да се чувстват доволни от това, което имат. Освен мен. Освен теб. Освен малцината, които, уви, ще трябва да се пожертваме в името на нещо по-голямо.

Нашето въображение е по-обширно от заобикалящия ни свят, ние излизаме отвъд собствените си предели. Някога са наричали това „магьосничество“, но за щастие нещата са се променили. Иначе сега щяхме да сме на кладата. Престанаха да горят жените и науката намери обяснение. Обикновено наричат явлението „женска истерия“ и макар да не предизвиква смърт чрез изгаряне, накрая винаги създава редица проблеми, особено на работното място.

Но ти не се притеснявай. Скоро ще започнат да го наричат „мъдрост“. Задръж погледа си в огледалото. Кого виждаш?

— Една жена.

— И какво освен жената?

Атина се поколеба малко. Аз настоях да ми каже и накрая тя отвърна:

— Друга жена. По-истинска и по-умна от мен. Сякаш е душа, която не ми принадлежи, но която е част от мен.

— Точно така. Сега ще те помоля да си представиш един от най-важните символи на алхимията — змия, която описва кръг и поглъща собствената си опашка. Можеш ли да си я представиш?

Тя кимна утвърдително.

— Така изглежда животът на хора като теб и мен. Ние се саморазрушаваме и възстановяваме постоянно. При теб всичко е протекло по този начин — от изоставянето до намирането, от развода до новата любов, от банковия клон до пустинята. Едно-единствено нещо е непокътнато — синът ти. Той е нишката, която минава през всичко, оценявай това.