Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 86

Паулу Коелю

— Синът ти може да се загуби в тая тълпа.

— Не се безпокой. Продължи си мисълта.

— Хера открила трик, с който принудила Зевс да се ожени за нея. Но веднага след церемонията той се върнал към живота си на плейбой, като прелъстявал всички изпречили се пред погледа му жени и богини. Хера му останала вярна и вместо да обвини мъжа си, казвала, че жените трябва да се държат прилично.

— А не прави ли същото всяка от нас?

Не знаех докъде се опитва да стигне, затова продължих, сякаш не съм я чула:

— Докато не решила да му отвърне по същия начин — да си намери някой мъж или бог и да го вкара в леглото си. Не може ли да поспрем за малко и да пием кафе?

Но Атина току-що беше влязла в един бутик за бельо.

— Това харесва ли ти? — попита ме, като ми показа предизвикателен комплект бикини със сутиен в телесен цвят.

— Много. Когато ги сложиш, някой ще ги види ли?

— Разбира се. Или смяташ, че съм светица? Но продължи разказа си за Хера.

— Зевс се стреснал от поведението й, но Хера се чувствала освободена и не я било грижа за брака. Ти наистина ли имаш приятел?

Атина погледна встрани. Едва когато установи, че детето не може да ни чуе, отговори едносрично:

— Да.

— Не съм го виждала.

Тя отиде до касата, плати бельото и го прибра в чантата си.

— Виорел е гладен и съм сигурна, че гръцките легенди хич не го интересуват. Довърши историята за Хера.

— Има доста глупав финал. Страхувайки се да не загуби любимата си, Зевс се престорил, че отново ще се жени. Когато Хера узнала това, разбрала, че нещата са отишли прекалено далеч. Любовници — да, но разводът бил немислим.

— Никак не е оригинално.

— Решила да отиде на мястото, където щяла да се проведе церемонията, и да вдигне скандал. Едва тогава разбрала, че той иска ръката на една статуя.

— Какво направила Хера?

— Смяла се много. Това стопило леда между двамата и тя отново станала кралицата на небето.

— Чудесно. Ако това някой ден ти се случи… — Кое?

— Ако твоят мъж си намери друга жена, не забравяй да се смееш.

— Аз не съм богиня. Вих била далеч по-унищожителна. Защо никога не съм виждала твоя приятел?

— Защото винаги е много зает.

— Къде се запознахте? Тя спря с бельото в ръка.

— Запознахме се в банката, където работех. Той имаше сметка там. А сега ме извини, но синът ми ме чака. Имаш право, може да се загуби в тълпата, ако не внимавам достатъчно. Ще се събираме в дома ми другата седмица, естествено, че и ти си поканена.

— Знам кой е инициаторът.

Атина ме целуна по двете бузи и си тръгна. Но поне беше разбрала посланието ми.

Онзи следобед в театъра режисьорът каза, че е вбесен от поведението ми — бях организирала група хора, с които да посетим онази жена. Обясних му, че идеята не е моя. Запленен от историята за пъпа, Херън ме бе попитал дали има актьори, готови да продължат прекъснатата лекция.

— Но той не може да те командва.

Разбира се, че не, но последното, което бих искала, е да отиде сам в дома на Атина.

Актьорите вече се бяха събрали, но вместо пак да четем новата пиеса, режисьорът внезапно промени програмата.