Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 82

Юнг обикновено разделя индивидуалния прогрес на четири етапа. На първо място е Личността — маска, която използваме ежедневно, докато се преструваме кои сме. Вярваме, че светът зависи от нас, че сме прекрасни родители, но децата не ни разбират, че началниците ни са несправедливи, че мечтата на хората е никога да не работят, а да прекарат целия си живот в пътешествия. Мнозина си дават сметка, че има нещо сбъркано в цялата тая история, но тъй като не искат да променят представите си, бързо прогонват подобна мисъл от главата си. Малко са тези, които се опитват да разберат къде допускат грешка. Те откриват Сянката.

Сянката е нашата тъмна страна, която диктува как да се държим и как да действаме. Когато се опитваме да се освободим от Личността, палим вътре в себе си една светлина и виждаме паяжините, страха, дребнавото. Сянката е там, за да пречи на нашия прогрес. И обикновено успява. На бегом се връщаме към онова, което сме били, преди да се усъмним. Ала някои оцеляват, след като са се борили с паяжините. Те си казват: „Да, имам някои недостатъци, но съм достоен и искам да продължа напред.“

В този момент Сянката изчезва и ние започваме да контактуваме с Душата.

С Душа Юнг не назовава нищо религиозно. Говори за връщането към въпросната Световна душа — извор на познанието. Инстинктите се изострят, емоциите стават крайни, знаците в живота са по-важни от логиката, възприемането на реалността вече не е така ограничено. Започваме да се борим с нещата, с които не сме свикнали, и започваме да реагираме по начин, неочакван и за нас самите.

И установяваме, че ако съумеем да канализираме цялата тази непрестанно избликваща енергия, ще я вкараме в един значим център, който Юнг нарича Мъдрия старец — за мъжете, и Великата майка — за жените.

Да допуснем това да се прояви е доста опасно. Обикновено който стигне дотук, започва да се смята за светец, за повелител на духовете, за пророк. Необходима е зрялост, за да се влезе в контакт с енергията на Мъдрия старец или Великата майка.

— Юнг е полудял — каза моят приятел, след като ми обясни четирите етапа, описани от швейцарския психоаналитик. — Когато влязъл в контакт със своя мъдър старец, започнал да повтаря, че е ръководен от дух на име Филемон.

— И накрая…

— …стигаме до пъпа като символ. Не само хората, но и обществата минават по тези четири стъпки. Западната цивилизация си има една Личност — идеите, които ни ръководят.

В опитите си да се приспособи към промените тя влиза в контакт със Сянката — свидетели сме на големите масови изяви, където колективната енергия може да се манипулира както за добро, така и за лошо. Внезапно, поради някаква си причина, Личността или Сянката престават да са достатъчни на хората — идва момент за скок, в който се проявява неосъзнатата връзка с Душата. Започват да се появяват новите ценности.

— Забелязах това. Видях как се възражда култът към женското лице на Бог.

— Прекрасен пример. А в края на този процес, за да могат новите ценности да се установят, целият род влиза в контакт със символите — кодирания език, чрез който днешното поколение общува с многовековното познание. Един от тези възродени символи е пъпът. На пъпа на Вишну — индийския бог, който се грижи за сътворението и за унищожението — застава богът, който ще ръководи всичко във всеки цикъл. Йогите го смятат за чакра, свещена точка от човешкото тяло. Примитивните племена поставяли паметници там, където са смятали, че е пъпът на планетата. В Южна Америка изпадналите в транс казват, че истинската форма на човека е бляскаво яйце, което е в контакт с другите посредством връзки, излизащи от пъпа.