Читать «Вещицата от Портобело» онлайн - страница 83

Мандалата — рисунката, която стимулира медитацията — е символно представяне на същото.

Изпратих цялата информация в Англия преди уречената дата. Казах, че жената, която е в състояние да предизвика в цяла група една и съща абсурдна реакция, със сигурност притежава огромна сила и не бих се изненадал, ако става дума за нещо паранормално. Предложих да я изучи по-отблизо.

Никога не бях мислил по темата и се опитах да я забравя незабавно. Дъщеря ми каза, че се държа странно, все съм ходел вглъбен, все съм си гледал пъпа!

Диъдри О’Нийл, позната като Еда

— Всичко се обърка. Как можа да ме убедиш, че ставам за преподаване? Защо трябваше да се унижавам пред толкова хора? Трябваше да забравя, че съществуваш изобщо. Когато ме научиха да танцувам, аз танцувах. Когато ме научиха да пиша букви, аз писах. Но да се иска от мен да направя нещо, което е отвъд моите възможности, е направо извратено. Ето защо хванах влака и дойдох дотук, за да видиш колко те мразя!

Тя не преставаше да плаче. Добре, че беше оставила детето при родителите си, понеже говореше прекалено високо, а дъхът й миришеше… на вино. Накарах я да влезе, защото скандалът пред вратата ми не беше много уместен за моята репутация, която и без това беше доста пострадала. Твърдяха, че приемам мъже и жени и че организирам големи секс оргии в името на Сатаната.

Но тя продължаваше да стои и да крещи:

— Вината е твоя! Ти ме унижи!

Отвори се прозорец, после втори. Е, който е готов да мести земната ос, трябва да е готов да понесе и недоволството на съседите от време на време. Приближих се до Атина и направих точно каквото искаше да направя — прегърнах я.

Тя продължи да плаче на рамото ми. Внимателно й помогнах да изкачи няколкото стъпала и влязохме у дома. Приготвих й чай, чиято рецепта няма да кажа на никого, защото ми я даде моят закрилите. Поставих го пред нея, а тя го изпи на един дъх. С това ми показа, че доверието й към мен си остава непокътнато.

— Защо съм такава? — продължи.

Знаех, че действието на алкохола е отминало.

— Има мъже, които ме обичат. Имам син, който ме боготвори и който ме вижда като образец за начин на живот. Имам осиновители, които смятам за истинско семейство. Те са готови да умрат за мен. Запълних белите полета на миналото, когато отидох да търся майка си. Имам достатъчно пари, за да прекарам три години, без да правя каквото и да било, а само да се наслаждавам на живота. А все съм недоволна!