Читать «Край река Пиедра седнах и заплаках» онлайн - страница 42

Ала в този момент думите нямаха никакъв смисъл. Човек открива любовта, обичайки.

— Имам само още един пуловер — каза той, когато се прибрахме в стаята. — Вземи го, аз утре ще си купя друг.

— Ще сложим дрехите върху радиатора и до утре ще са сухи — отвърнах аз. — Освен това мога да облека и блузата, която изпрах вчера.

За няколко мига настъпи мълчание.

Дрехи. Голота. Студ.

После той извади от малкото си куфарче друга риза.

— Можеш да спиш с нея.

— Добре.

Изгасих. В тъмното съблякох мокрите си дрехи, прострях ги върху радиатора и го усилих докрай.

Светлината от уличната лампа обаче бе достатъчна, за да види той силуета ми и да разбере, че съм гола. Облякох ризата му и се пъхнах под завивките в леглото си.

— Обичам те — чух гласа му.

— Уча се да те обичам — отвърнах аз. Той запали цигара.

— Мислиш ли, че някога ще настъпи подходящият миг?

Разбрах за какво говори. Станах, отидох до ръба на леглото му и и седнах. Той хвана ръката ми и постояхме така няколко минути. После погалих косата му.

— Не трябваше да питаш. Любовта не задава много въпроси. Щом започнем да мислим, започваме и да се страхуваме. Този страх е необясним и няма смисъл да се опитваме да го изразим с думи.

Може би това е страхът да не презрат чувствата ти, да не бъдеш отблъснат или пък да не развалиш магията.

Ето защо не се пита — действа се. Поемат се рискове, както ти самият си казвал вече толкова пъти.

— Знам. Никога по-рано не съм питал.

— Сърцето ми вече е твое — отвърнах аз, като се престорих, че не съм чула думите му. — Утре може да си тръгнеш, но винаги ще си спомням чудото през тези дни — романтичната любов, шанса, мечтата.

Ала мисля, че Бог в безграничната си мъдрост е скрил Ада някъде в Рая. За да бъдем винаги нащрек. За да не ни позволи да забравим стълба на Строгостта, докато изживяваме радостта от Неговото Милосърдие.

Ръцете му докоснаха по-смело косите ми.

— Бързо възприемаш — каза той.

Думите му ме учудиха. Но след като човек повярва, че знае, наистина научава.

— Не мисли, че съм недостъпна — казах аз. — Била съм с много мъже. Дори ми се е случвало да се любя с почти непознати.

— На мен също.

Опитваше се да го приеме като нещо естествено, но по начина, по който докосваше главата ми, усетих, че не му е лесно да преглътне думите ми.

— Необяснимо как обаче от днес сутринта отново съм девствена. Не се опитвай да разбереш, защото само една жена би могла да разбере какво имам предвид. Преоткривам любовта, а това изисква време.

Ръката му се плъзна по косите ми и докосна лицето ми. Целунах го леко по устните и се върнах в леглото си.

Не можех да си обясня защо постъпих така. Не знаех дали го правя, за да го привлека още по-силно, или за да не му отнемам свободата.

Но изминалият ден бе доста дълъг. Бях прекалено изморена, за да мисля.

Прекарах една много спокойна нощ. По някое време ми се стори, че съм будна, въпреки че продължавах да спя. Някаква жена се появи и ме взе в скута си, а аз сякаш я познавах отдавна, може би затова се почувствах закриляна и обичана.