Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 91

Влакът, който беше изсвирил, започна да навлиза в гарата. Петрус кимна и изчезна между композициите. А аз останах там, насред звука от спирачки върху стомана, и се опитвах да разгадая мистериозния Млечен път над главата си — неговите звезди, които ме бяха довели дотук и които мълчаливо управляваха тишината, самотата и съдбата на всички хора.

На другия ден в чекмеджето в стаята ми имаше само една бележка: 7 Ч. ЗАМЪКЪТ НА ТАМПЛИЕРИТЕ.

Прекарах остатъка от следобеда, крачейки напред-на-зад. Поне три пъти прекосих от край до край градчето Понферада, докато отдалеч наблюдавах замъка, където трябваше да отида привечер. Намираше се на един хълм. Тамплиерите винаги силно са възбуждали въображението ми, а замъкът в Понферада не беше единственият техен знак по Пътя на Сантяго. Създаден бил по идея на деветима рицари, които решили да не се връщат от кръстоносния поход. Много бързо разпрострели влиянието си из цяла Испания и предизвикали истинска революция в нравите от началото на второто хилядолетие. Докато по-голямата част от благородниците навремето се вълнували само как да забогатеят благодарение на ангарията на феодалната система, тамплиерите посветили живота си, богатствата си и мечовете си на една-единствена кауза — да закрилят поклонниците по пътя към Йерусалим, следвайки модел на духовен живот, който им помагал в откриването на познанието.

През 1118 г. Юг дьо Пайен и още осем рицари се събрали в двора на стар запустял замък и дали обет за любов към човечеството. Два века по-късно вече имало повече от пет хиляди братства, пръснати из целия познат свят, които съчетавали две несъвместими дотогава дейности — военен и религиозен живот. От даренията на членовете и на хилядите признателни поклонници Орденът на тамплиерите за кратко натрупал несметни богатства, които не един път помогнали да се откупят християни, отвлечени от мюсюлмани. Почтеността на тамплиерите била такава, че крале и благородници поверявали скъпоценностите и парите си на рицарите и пътували само с документ, който доказвал, че ги притежават. Въпросният документ можел да бъде заменен за неговата равностойност в който и да е замък на ордена. От него произхождат акредитивите такива, каквито ги познаваме днес.

От своя страна религиозният обет помогнал на рицарите тамплиери да разберат голямата истина, спомената от Петрус предишната вечер „В дома на Отца Ми има много жилища“. Опитали се да прекратят верските вражди и да обединят основните монотеистки религии на времето — християнство, юдейство и ислям. Параклисите им били с кръглия купол от храмовете на Соломон, имали осмоъгълните стени на арабските джамии и характерните за християнските църкви кораби.

Но както се случва с всичко, изпреварило времето си, на тамплиерите започнали да гледат с недоверие. Икономическата им мощ предизвикала завист у кралете, а религиозната им разкрепостеност станала заплаха за Църквата. В петък, на 13 октомври 1307 г., Ватиканът и основните европейски държави провели една от най-големите полицейски акции на средновековието — през нощта най-видните ръководители на тамплиерите били отвлечени от замъците и отведени в затвора. Били обвинени в провеждане на тайни церемонии, които включвали култ към дявола, светотатство спрямо Исус Христос, оргийни ритуали и содомия с кандидатите. След жестоки изтезания, отричане и предателства Орденът на тамплиерите бил заличен от картата на средновековната история. Богатствата им били конфискувани, а членовете се пръснали по света. Последният учител на ордена, Жак дьо Моле, бил изгорен жив в центъра на Париж заедно със свой другар. Последното му желание било да умре, гледайки кулите на „НотрДам“.