Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 90

Настана продължителна тишина. Помислих дори, че е променил мнението си или че си е тръгнал от гарата. Изпитах силно желание да отворя очи и да видя какво става, но положих усилия да се съсредоточа върху упражнението по дишане.

— Тайната е следната — чух гласа на Петрус след доста време. — Ти можеш да се научиш на нещо само докато го преподаваш. Ние извървяхме заедно Пътя на Сантяго, но докато ти учеше практиките, аз усвоявах тяхното значение. Докато те обучавах, аз наистина се учех. Влизайки в ролята на водач, успях да открия своя собствен път.

Ако ти намериш меча си, ще трябва да преведеш някого по Пътя. Едва когато това се случи, когато влезеш в ролята на Учител, ще получиш отговорите на всички въпроси в сърцето си. Ние всички знаем всичко много преди някой да ни е говорил за него. Животът ни учи във всеки момент и единствената тайна е да приемем, че само от нашето ежедневие можем да се научим да бъдем мъдри като Соломон и могъщи като Александър Велики. Но си даваме сметка за това едва когато ни се наложи да обучаваме някого и да участваме в необичайни приключения.

Изживявах една от най-неочакваните раздели в живота си. Някой, с когото имах толкова силна връзка и за когото очаквах да ме отведе до моята цел, ме изоставяше насред пътя, на някаква гара с мирис на грес, като ме караше да стоя със затворени очи.

— Не обичам да се сбогувам — продължи Петрус. — Аз съм италианец и съм емоционален. По силата на Закона ти ще трябва да откриеш меча си сам. Това е единственият начин да повярваш в собствената си сила. Всичко, на което трябваше да те науча, вече съм ти го дал. Остава само упражнението по танци, което ще ти преподам още сега, а ти ще трябва да го направиш утре по време на ритуала.

Известно време мълча и накрая каза:

— Оня, който се прославя, да прослави Господ. Можеш да отвориш очи.

Петрус седеше кротко на буфера на локомотива. Не ми се говореше, тъй като аз пък съм бразилец и също съм емоционален. Живачната лампа, която ни осветяваше, започна да примигва, а някакъв влак изсвири в далечината, известявайки за пристигането си.

Тогава Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО ТАНЦИ.

— Още нещо — каза той, като се взираше дълбоко в очите ми. — Когато дойде краят на моето поклонение, аз нарисувах една огромна красива картина, в която изразих всичките си преживявания. Това е Пътят на обикновените хора и ти можеш да направиш същото, ако искаш. Ако не умееш да рисуваш, напиши нещо или постави балет. Така, независимо къде се намират, хората ще могат да извървят Млечния път, Необикновения път на Сантяго.

УПРАЖНЕНИЕ ПО ТАНЦИ

Отпусни се. Затвори очи.

Спомни си първите песнички, които си чул като малък. Започни да си ги тананикаш наум. Лека полека остави някоя част от тялото ти — крака, корем, ръце, глава и т.н., — но само една част, да започне да танцува по мелодията, която пееш.

След пет минути спри да пееш наум и послушай звуците край теб. По тях композирай музика и започни да танцуваш с цялото си тяло. Не мисли за нищо, само се опитай да запомниш образите, които спонтанно ще ти се явяват.

Танцът е една от най-съвършените форми за общуване с Безкрайния разум.

Продължителност петнайсет минути.