Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 71

Това продължило дълго, докато през 1434 година благородник от Леон не се влюбил в една жена. Казвал се дон Суеро де Киньонес. Бил богат и силен и по всевъзможни начини се опитал да спечели сърцето на своята любима. Но дамата — историята не е съхранила нейното име — не искала и да знае за огромната му страст и го отхвърлила.

Аз изгарях от любопитство да разбера каква връзка може да има между някаква любовна драма и странстващите рицари. Петрус забеляза интереса ми и заяви, че ще ми разкаже останалата част от историята само ако веднага доям сандвича си и незабавно продължим по пътя.

— Държиш се като майка ми, когато бях дете — отвърнах, но глътнах и последната хапка, взех раницата си и поехме през заспалото градче.

Петрус продължи:

— Нашият рицар с наранените чувства решил да постъпи точно така, както би постъпил всеки отхвърлен мъж — да започне своя война. Обещал пред себе си, че ще извършиш толкова велик подвиг, че дамата никога да не забрави името му. В продължение на месеци той търсил благородния идеал, на който да посвети отхвърлената си любов. Когато, не щеш ли, една нощ чута разказите за битките по Пътя на Сантяго и му хрумнала идея.

Събрал десет свои другари, настанили се в градчето, през което минаваме, и наредил да разгласят сред поклонниците по Пътя на Сантяго, че е готов да остане трийсет дни и да прекърши триста копия, за да докаже, че той е най-силният и дързък от всички рицари по Пътя. Разположили лагера си с всичките му знамена, флагове, пажове и слуги и зачакали някой да ги предизвика.

Представих си какъв безкраен празник е настанал. Печени прасета и вино, леещо се безспир. Музика, веселба, битки. В съзнанието ми се появи една съвсем жива картина, докато Петрус продължаваше да разказва историята.

— Битките започнали на десети юли с идването на първите рицари. Киньонес и другарите му се биели през деня, а нощем организирали големи празненства. Битките били все на моста, за да не може да избяга никой. Веднъж дошли толкова кандидати, че се наложило да запалят огньове по цялата дължина на моста, та битките да продължат до сутринта. Всички победени рицари трябвало да се закълнат, че повече няма да се бият един срещу друг и че занапред едничка тяхна мисия ще е да защитават поклонниците, тръгнали към Компостела.

За няколко седмици славата на Киньонес се разнесла из дяла Европа. Освен рицари заприиждали генерали, войници и бандити, за да се изправят срещу него. Всеки знаел, че който успее да победи храбрия рицар от Леон, тутакси ще стане известен и ще се покрие със слава. Но докато другите преследвали единствено славата, Киньонес имал по-благородна цел — любовта на една жена. Този идеал му помогнал да спечели всички битки.

На девети август битките приключили и дон Суеро де Киньонес бил признат за най-храбрия от всички рицари по Пътя на Сантяго. От този ден нататък никой повече не се осмелил да се хвали с куража си. Така благородниците отново започнали да се бият само срещу общия враг — бандитите, които нападали поклонници. Тази епопея по-късно положила началото на Военния орден на Сантяго де ла Еспада.