Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 69

Голямата, последната крачка бе направена. Цялото ми тяло премина през водата и в следващия момент буйният водопад беше просто струйка, почти неподвижна. Довлякох се до брега и се предадох на умората. Слънцето огряваше тялото ми, стопляше ме и ми напомняше, че съм победил и че съм все така жив, както и преди, когато стоях в езерцето долу. Въпреки тътена на водата чух как Петрус се приближава.

Исках да стана, за да изразя радостта си, но изтощеното ми тяло отказа да се подчини.

— Стой спокойно, почивай — каза той. — Опитай се да дишащ бавно.

Направих го и съм заспал дълбоко, без да сънувам. Когато се събудих, слънцето се беше изместило, а Петрус, напълно облечен, ми подаде дрехите и заяви, че трябва да продължим.

— Много съм уморен — казах.

— Не се притеснявай. Ще те науча как да извличаш енергия от всичко край теб.

И Петрус ми преподаде УПРАЖНЕНИЕТО ПО ДИШАНЕ.

Правих го в продължение на пет минути. Станах, облякох дрехите си и взех раницата.

— Ела — каза Петрус.

Отидох до края на платото. Под краката ми бучеше водопадът.

— Оттук изглежда доста по-лесно, отколкото когато си долу — казах.

— Точно така. И ако ти бях показал гледката преди това, ти щеше да се окажеш измамен. Щеше погрешно да прецениш възможностите си.

Все още се чувствах слаб и повторих упражнението. Малко по малко цялата Вселена влезе в хармония с мен и проникна в сърцето ми. Попитах защо не ми е преподал УПРАЖНЕНИЕТО ПО ДИШАНЕ по-рано. Нали много пъти по време на Пътя на Сантяго бях изпитвал леност и умора.

— Защото никога не си го показвал — каза той през смях и ме попита дали имам още от онези вкусни маслени бисквити, които купих в Асторга.

УПРАЖНЕНИЕ ПО ДИШАНЕ

Изпусни всичкия въздух от дробовете си, изпразни ги колкото се може повече. После бавно вдишвай, като вдигаш ръце нагоре. Докато вдишваш, се концентрирай, за да нахлуе в теб любов и мир и да постигнеш хармония със света.

Задръж дъха си и вдигнатите си ръце колкото се може по-дълго и се наслаждавай на вътрешната и външната хармония. Когато стигнеш границата на възможностите си, рязко изпусни въздуха, като същевременно произнасяш думата „РАМ“.

Повтаряй в продължение на пет минути.

Лудостта

От три дни правехме непрекъснат усилен преход. Петрус ме будеше преди изгрев слънце и спирахме едва към девет вечерта. Единствените позволени почивки бяха колкото да хапнем. Водачът ми бе отменил сиестата. Изглежда, следваше някаква загадъчна програма, за която не ми обясни нищо.

Петрус изцяло бе променил поведението си. Отначало помислих, че е заради колебанието ми при водопада, но после разбрах, че не е така. Беше раздразнителен с всички и през деня честичко поглеждаше часовника си. Припомних му как ми е казал, че сами изграждаме понятието за време.

— С всеки изминал ден поумняваш — каза той. — Ще видим дали ще успееш да приложиш цялата си мъдрост, когато ти се наложи.