Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 62

Смили се над тези, които ядат, пият и са презадоволени, но са нещастни и самотни в своето охолство. Но повече милост имай към другите, които постят, порицават, забраняват, които се чувстват светци и ще проповядват името Ти по площадите. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Ако аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството ми не е истинско.“

Смили се над тези, които се боят от смъртта и не познават многото царства, в които вече са били, и многото смърт, през която вече са преминали. Те са нещастни, защото мислят, че един ден всичко ще свърши. Но повече милост имай към другите, които вече са видели много смърт и смятат себе си за безсмъртни, понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие.“

Смили се над тези, които се заробват в името на копринената връзка на любовта и смятат себе си за нечии господари, ревнуват, тровят се, измъчват се, защото не разбират, че любовта е променлива като вятъра и като всичко останало. Но повече милост имай към онези, които се страхуват да обичат и отхвърлят любовта в името на някаква по-голяма любов, която не им е известна, понеже не познават Твоя закон, който гласи: „Който пие от тая вода, повече жажда няма да изпита.“

Смили се над тези, които се опитват да сведат Космоса до едно обяснение, Господ — до някакъв вълшебен еликсир, а човека — до същество с елементарни нужди, които трябва да бъдат задоволявани, понеже те никога няма да чуят божествената музика. Но повече милост прояви към другите, които сляпо следват вярата си и в лаборатории превръщат живак в злато, обградени са с книги за тайните на Таро и силата на пирамидите. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.“

Смили се над тези, които освен себе си нищо не виждат и за които останалите представляват просто далечен и неясен сценарий, докато те самите минават по улиците в своите лимузини или се затварят в прохладните си кабинети на високите етажи и мълчаливо страдат от самотата на властта. Но имай милост и към онези, които от всичко са се отказали и са щедро състрадателни, и се опитват да надвият злото само с любов, понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Който няма меч, да продаде дрехата си и да си купи.“

Смили се над нас, Господи, че сме дръзнали да търсим меча, който ни обеща, а и защото сме грешен, но свят народ, пръснат по целия свят. Защото не познаваме себе си и често се мислим за облечени, а се оказваме голи, мислим си, че сме извършили престъпление, а в действителност сме спасили някого. И в милостта си не забравяй всички нас, които сме хванали меча с ръката на ангел и с ръката на демон. Защото ни има на света и ще продължим да живеем в тоя свят и да се нуждаем от Теб. Винаги ще ни е необходим Твоят закон, който гласи: „Когато ви пратих без кесия и без торба и без обувки, останахте ли лишени от нещо?“