Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 64

Отново погледнах пред себе си. Вече не виждах красив оазис и причудлив природен каприз. Стоях пред стена, висока повече от петнайсет метра, откъдето водата падаше с оглушителна сила. Езерцето, образувано от водопада, не беше по-дълбоко от човешки ръст, тъй като реката, също така оглушително изтичаше в дупка, която навярно водеше към земните недра. По стената нямаше места, където да се хвана, а и в езерцето липсваше дълбочина, която да омекоти падането. Бях изправен пред непосилна задача.

Сетих се за една случка отпреди пет години, за крайно опасен ритуал, който също като този изискваше катерене. Учителят ми позволи да реша дали искам да продължа, или не. Аз бях по-млад, бях очарован от силата му и от чудесата на Традицията и реших да продължа. Трябваше да докажа, че съм смел.

След почти едночасово катерене в планината, когато бях в най-тежкия участък, внезапно излезе силен вятър. За да не полетя надолу, трябваше да се вкопча с все сила в малката площадка, на която се бях закрепил. Затворих очи в очакване на най-лошото, а ноктите ми бяха все така забити в скалата. Как само се изненадах, когато след миг установих, че някой ми помага да съм в по-удобно и стабилно положение. Отворих очи и Учителят се оказа до мен.

Махна във въздуха и вятърът веднага спря. С необяснима ловкост, която на моменти дори приличаше на чисто упражнение по левитиране, той се спусна долу и ме накара да сторя същото.

Последвах го с разтреперани крака и възмутено попитах защо не е спрял вятъра, преди да стигне до мен.

— Защото аз го накарах да духа — отвърна той.

— За да ме убие ли?

— За да те спаси. Ти нямаше да успееш да се изкатериш по тая планина. Когато попитах дали искаш да се качиш, не проверявах твоята смелост. Проверявах твоята мъдрост.

Ти роди заповед, каквато не съм ти давал — каза Учителят. — Ако умееше да левитираш, нямаше да има проблеми. Ти обаче реши да бъдеш смел. А беше достатъчно да проявиш интелигентност.

Същия този ден той ми разказа за полудели в процеса на посвещаването магове, които стигнали дотам да не могат да различават собствените си умения от тези на учениците си. Животът ме срещна с велики мъже, отдадени на Традицията. Запознах се с трима Велики учители — включително с моя собствен, — които бяха в състояние да упражнят властта си над физическия свят върху ситуации отвъд човешките представи. Видях чудеса, съвсем точни пророчества за бъдещето, познания върху минали прераждания. Учителят ми говори за войната на Малвинските острови два месеца преди аржентинците да ги нападнат. Описа ми всичко с подробности и ми обясни причините за конфликта от гледна точка на астрологията.

Но от онзи ден нататък започнах да забелязвам, че освен всичко останало има и магове, както каза Учителят, „полудели в процеса на посвещаването“. Те напълно приличаха на учителите, дори и във властта, която имаха. Виждал съм как един от тях при пълна концентрация кара семенце да покълне за петнайсет минути. Но същият този мъж — плюс още някои — вече са докарали много свои ученици до лудостта и отчаянието. Имаше случаи с хора, свършили в психиатрична клиника, както и поне един потвърден случай на самоубийство. Тези хора бяха в така наречения „черен списък“ на Традицията. Ала бе невъзможно да се контролират и знам за доста, които и до днес продължават да действат.