Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 61

Нощта вече не криеше тайни и страхове. Беше хубава, спокойна нощ. Когато треперенето ми премина, станах и се отправих към водните помпи на полето. Изпрах бермудите си и сложих другите, които бяха в раницата мя. После се върнах при дървото и изядох двата сандвича, които Петрус ми беше оставил. Това беше най-вкусната храна на света, тъй като бях жив и смъртта вече не ме плашеше.

Реших да спя точно там. В края на краищата мракът никога не ми се бе струвал по-безопасен.

Личните пороци

Бяхме в огромна нива, равна житна нива, която се простираше чак до хоризонта. Само една указваща пътя на поклонниците средновековна колона с кръст на върха нарушаваше еднообразието. Когато стигнахме до колоната, Петрус остави раницата си на земята и коленичи. Подкани ме да направя като него.

— Да се помолим. Ще се молим за единственото, което може да провали поклонника, намерил своя меч — личните пороци. Колкото и добре да са го научили Големите учители да борави с меча си, едната му ръка винаги ще е най-лошият му враг. Нека се помолим, в случай че успееш да намериш меча си, да го държиш винаги в ръката, която няма да ти навреди.

Беше два следобед. Не се чуваше никакъв шум и Петрус започна:

— Господи, смили се над нас, защото сме поклонници по Пътя на Сантяго и това може да е порок. Бъди милостив и не позволявай да насочим познанията си срещу нас самите.

Смили се над тези, които съжаляват себе си и се смятат за добри, но онеправдани в живота, защото не са заслужавали да им се случи каквото им се е случило — те никога не ще дръзнат да поведат Справедливата битка. Смили се и над онези, които са жестоки към себе си, виждат само лошото в своите действия и се смятат виновни за несправедливостите по света. Защото те не познават Твоя закон, който гласи: „Дори космите по главата ти са всички преброени.“

Смили, се над тези, които заповядват, и над другите, които прекарват много часове в труд и се жертват в името на едната неделя, когато всичко е затворено и няма къде да се отиде. Но имай милост и към онези, които смятат усилията си за свещени и отиват отвъд своята лудост, и свършват като длъжници или разплати на кръста от своите братя. Понеже те не познават Твоя закон, който гласи: „Бъди мъдър като змия и незлоблив като гълъб.“

Смили се, защото човек може да победи света, но така и да не поведе Справедливата битка със самия себе си. Но прояви милостта си и към онези, които са спечелили Справедливата битка със себе си и сега са из улиците и баровете на живота, защото не са успели да победят света. Защото те не познават Твоя закон, който гласи: „Който слуша моите думи, трябва да си съгради къщата на камък.“

Смили се над тези, които не смеят да вземат перото, четката, инструмента или сечивата, защото вярват, че друг преди тях вече го е правил по-добре, и се смятат за недостойни да влязат в чудния храм на изкуството. Но имай милост и към другите, които вече са държали перото, четката, инструмента или сечивата и са превърнали вдъхновението си в занаят, ала се чувстват по-велики от останалите. Те не познават Твоя закон, който гласи: „Няма нищо скрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.“