Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 49

— Агапе е Всъпопгьщащата любов — повтори отново, сякаш думите му най-точно определяха тази странна форма на любов. — Мартин Лутър Кинг е казал, че Христос ни е учил да обичаме враговете си. Става дума именно за Агапе. Според него било „невъзможно да харесваме враговете си, онези, които ни вредят и които се опитват да принизят изстраданото ни ежедневие“. Но Агапе е много повече от харесване. То е чувство, което обзема всичко, прониква във всички пролуки и превръща в прах всеки опит за агресия.

Ти се научи да се прераждаш, да не бъдеш жесток към самия себе си, да разговаряш с твоя Пратеник. Но всичко, което предприемаш оттук насетне, всичко, от което извадиш поука по Пътя на Сантяго, ще има смисъл единствено ако бъде докоснато от Всепоглъщащата любов.

Припомних на Петрус как ми каза, че има две форми на Агапе. Допуснах, че той навярно не е изживял тази, първата, тъй като не е станал отшелник.

— Имаш право. Ти, аз, както и по-голямата част от поклонниците по Пътя на Сантяго посредством практиките на РАМ изпитваме Агапе в другата й форма — вдъхновението.

За древните мъдреци вдъхновението е транс, екзалтация, връзка с Бога. Вдъхновението е Агапе към идея, към нещо. Всички сме го преживявали. Когато обичаме и от дъното на душата си вярваме в нещо, се чувстваме по-силни от света, обзети сме от спокойствие. То идва от убеждението, че нищо не може да сломи нашата вяра. Тази необикновена сила ни дава възможност да вземаме правилните решения в точния момент. Когато постигнем целта си, се изненадваме от собствените си способности. По време на Справедливата битка нищо друго няма значение. Към крайната цел ни води вдъхновението.

Вдъхновението обикновено се проявява най-силно през първите години на живота. Все още сме силно свързани с божественото и с такова въодушевление се хвърляме към играчките си, че куклите дори оживяват, а оловните войничета маршируват. Когато Исус е казал, че на децата е Царството небесно, е имал предвид Агапе под формата на вдъхновение. Децата стигат дотам, без да ги е грижа за чудесата, мъдростта, фарисеите и апостолите. Отиват с радост, движени от вдъхновението си.

Разказах на Петрус, че тъкмо този следобед съм разбрал, че съм напълно обзет от Пътя на Сантяго. Дните и нощите на испанска земя почти ме бяха накарали да забравя за меча и се бяха превърнали в неповторимо преживяване. Всичко останало беше без значение.

— Днес следобед се опитахме да ловим риба, но рибата не кълвеше — каза Петрус. — Обикновено оставяме вдъхновението да ни се изплъзне покрай тия дреболии, толкова незначителни на фона на величието на всяко съществование. Губим вдъхновението си заради нашите нищожни, но необходими загуби по време на Справедливата битка. И понеже не знаем, че то е по-велика сила, насочена към крайната победа, допускаме да ни се изплъзне между пръстите, без да си даваме сметка, че оставяме да ни се изплъзне и истинският смисъл на живота ни. Обвиняваме, света за отегчението, което изпитваме, и за провала си и забравяме, че ние сами сме позволили да ни напусне тази могъща сила, която придава смисъл на нещата — проявлението на Агапе под формата на вдъхновение.