Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 50

Пред очите ми отново изникна гробището до рекичката. Онзи странен портал, несъразмерно голям, беше съвършеният образ на изгубения смисъл. Зад портите — само мъртъвци.

* * *

Сякаш отгатнал мислите ми, Петруе отвори дума за нещо подобно.

— Преди няколко дни навярно остана изненадан, че кипнах заради няколкото капки кафе, което онова нещастно момче разля върху бермудите ми, и бездруго мръсни от прахоляка по пътя. В действителност аз се ядосах, защото ’прочетох в очите на момчето, че вдъхновението му си отива така, както изтича кръв от прерязани вени. Видях как това младо и жизнеспособно момче е започнало да умира, понеже вътре в него всяка минута умира по малко Агапе. Вече доста съм живял и съм се понаучил да се справям с тия неща, но онова момче, неговото поведение и добрите неща, които усетих, че би могло да даде на човечеството, ме шокираха и натьжиха. Убеден съм, че моята агресия го е поразтърсила и поне за известно време ще забави смъртта на Агапе.

Когато прехвърли демона в кучето на онази жена, ти изпита Агапе в най-чист вид. Това беше един благороден жест и ме накара да се почувствам щастлив, че съм с теб ’и съм’ти водач. За пръв път и аз ще взема участие в упражнението заедно с теб.

И Петруе ми преподаде ритуала на Агапе, УПРАЖНЕНИЕТО СЪС СИНЯТА СФЕРА.

— Ще ти помогна да пробудиш вдъхновението си, да породиш сила, която като синя сфера да обхване планетата — каза той. — За да ти засвидетелствам уважението си към твоето търсене и към това, което си.

До момента Петруе не бе изразявал нито положително, нито отрицателно мнение за това как изпълнявам упражненията си. Беше ми помогнал да осъзная първия си сблъсък с Пратеника, беше ме извадил от транса при упражнението на семенцето, но така и не се поинтересува за постигнатите от мен резултати. Често го питах защо не проявява интерес към моите усещания, а той ми казваше, че единственото му задължение като водач е да ми покаже Пътя и практиките на РАМ. На мен се полагало да оползотворя или да пренебрегна резултатите.

РИТУАЛ СЪС СИНЯТА СФЕРА

Седни удобно и се отпусни. Помъчи се да не мислиш за нищо.

1. Усети колко хубаво е да си жив. Нека сърцето ти се почувства свободно, дружелюбно, над и отвъд дребнавите проблеми, които се опитват да го засегнат. Запей някоя детска песничка, тихичко. Представи си как сърцето ти започва да расте, да изпълва стаята, а после и къщата с наситена и искряща синя светлина.

2. Щом стигнеш дотук, усети приятелското присъствие на светците, в които си вярвал като дете. Осъзнай, че те са до теб, прииждат отвсякъде, усмихват ти се и те карат да вярваш в живота.

3. Със съзнанието си накарай светците да се приближат, да поставят ръка върху главата ти и да ти пожелаят любов, мир и единение със света. Причастието на светците.

4. Когато тяхното присъствие стане силно, почувствай как синята светлина е поток, който влиза и излиза от теб, как се движи и искри като река. Тази синя светлина започва да се разпространява в дома ти, после в квартала ти, в града, в страната, обгръща целия свят и той става една огромна синя сфера. Тя е проявление на Висшата любов, която е отвъд борбата за ежедневието. Тя те прави по-силен, дава ти жизненост, енергия и спокойствие.

5. Задръж колкото се може по-дълго светлината около света. Сърцето ти е отворено и разпръсква любов. Този етап от упражнението трябва да продължи поне пет минути.

6. Малко по малко излез от транса и се върни към действителността. Светците ще останат наблизо, а синята светлина все така ще обгръща света.

Този ритуал може и трябва да бъде изпълняван с повече от един човек, когато е наложително. В такъв случай участниците трябва да се държат за ръце.