Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 41

Бракът

Логроно е един от най-големите градове, откъдето минават поклонниците по Пътя на Сантяго. Преди него единственият голям град, който прекосихме, беше Памплона, но ние не пренощувахме там. Ала онзи следобед, когато пристигнахме в Логроно, градът се стягаше за голямо пиршество и Петрус предложи да останем поне една нощ.

Вече бях привикнал към покоя и свободата на полето, та идеята не ми допадна особено. От случката с кучето бяха минали пет дни. Всяка нощ призовавах Астраин и изпълнявах упражнението с водата. Чувствах се доста по-спокоен, осъзнавах значението на Пътя на Сантяго в моя живот и бях наясно с бъдещето. Въпреки суровостта на пейзажа, въпреки сухата храна и умората от целодневния път аз изживявах сън наяве.

Всичко обаче остана някъде назад, щом влязохме в Логроно. За разлика от горещия, но чист въздух в полето тук беше прашно и пълно с коли, журналисти и телевизионни екипи. Петрус влезе в първия бар, за да разбере какво става.

— Ама вие не знаете ли, господине? Днес се жени дъщерята на полковник М. — отвърна човекът. — Ще има голямо угощение на площада и днес ще затворя по-рано.

Беше невъзможно да си намерим хотел, затова отседнахме у възрастно семейство, което бе забелязало мидата върху раницата на Петрус. Изкъпахме се. Аз обух единствения дълъг панталон, който носех, и излязохме на площада.

Десетки сервитьори в черни дрехи се потяха под навесите и изпипваха последните детайли в подредбата на пръснатите навред маси. Испанската телевизия заснемаше подготовката. Минахме по една уличка, за да стигнем до енорийската църква „Сантяго Ел Реал“, където се канеха да започнат церемонията.

В църквата нахлуваше поток от официално облечени хора. Гримът на жените се бе поразтекъл от жегата, а децата, с бели дрешки, започваха да нервничат. Когато пред входа спря черна лимузина, в небето гръмнаха фойерверки. Пристигаше младоженецът. Не успяхме да влезем в претъпканата църква и решихме да се върнем на площада.

Петрус отиде да пообиколи, а аз седнах на една от пейките и зачаках венчавката да свърши и да започне угощението. До мен някакъв продавач на пуканки чакаше края на церемонията, за да припечели нещо извънредно.

— Й вие ли сте от гостите? — попита продавачът.

— Не — отвърнах. — Ние сме поклонници на път за Ком-постела.