Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 23

— Законът на връщането се е задействал, когато нейният брат е бил принуден да продължи прекъснатото. Всичко е позволено, освен да се прекъсне проявата на любов. Когато се случи, онзи, който е дръзнал да я погуби, трябва да я възстанови.

Обясних, че в моята страна се казва, че човешките болести и израждания са наказание за допуснати в предишен живот грешки.

— Глупости — каза Петрус. — Бог не е отмъщение, Бог е любов. Единственото му наказание е да принуди някого, който е прекъснал дело, извършвано от любов, да го продължи.

Селянинът се извини, каза, че е късно и трябва да се връща на работа, Петрус сметна това за добър претекст и ние да продължим пътя си.

— Празни приказки — каза той, докато вървяхме през маслиновата горичка. — Господ е във всичко около нас. Той трябва да бъде предусетен, изживян, а аз се опитвам да го превърна в логическа задача, за да можеш да го схванеш. Продължавай да правиш упражнението по скорост и сам ще започнеш да съзнаваш все повече и повече Божието присъствие.

Два дни по-късно трябваше да изкачим така нареченото Възвишение на прошката. Изкачването продължи няколко часа. Когато стигнахме горе, бях потресен от гледката — група туристи бяха надули радиото в колите си, печаха се на слънце и пиеха бира. Бяха се възползвали от успоредното шосе, което води до върха.

— Така е — каза Петрус. — Или може би си мислеше, че тук горе ще срещнеш някой от воините на Ел Сид, който бди за следващата атака на маврите?

* * *

Докато се спускахме, за последен път изпълних упражнението по скорост. Бяхме пред още една необятна равнина. От двете й страни имаше синкави планини. Растителността беше ниска, пълзяща и изсушена от слънцето. Дървета почти нямаше, само каменист терен с тръни. В края на упражнението Петрус ме попита нещо за работата ми и едва тогава си дадох сметка, че отдавна не мисля за нея. Свързаните с делата ми терзания, тревогата за всичко, което бях престанал да върша, в действителност вече не съществуваше. Сещах се за тези неща единствено нощем, но дори и тогава не им отдавах голямо значение. Бях доволен, че съм тук и че вървя по Пътя на Сан-тяго.

— По някое време ще решиш да направиш като Фелисия Аквитанска — пошегува се Петрус, след като споделих: с него какво чувствам. — После спря и ме помоли да оставя раницата си на земята. — Огледай се и съсредоточи поглед върху нещо — каза.

Аз избрах кръста върху една църква в далечината.

— Задръж погледа си в тази точка и се опитай да се концентриращ единствено върху това, което ще ти кажа. Дори да усетиш нещо различно, не се разсейвай. Направи каквото ти казвам.

Останах прав, отпуснат, с вперени в кулата очи, а Петрус застана зад мен и натисна тила ми с пръст.

— Пътят, по който вървиш, е пътят на силата и ще ти бъдат преподадени само упражнения за сила. Самото пътуване, което преди за теб бе мъчително, защото ти копнееше единствено да стигнеш до крайната точка, сега започва да се превръща в удоволствие, удоволствието от търсенето и приключението. С това ти подхранваш нещо много важно — мечтите си.