Читать «Дневникът на един маг» онлайн - страница 12

— Сега не му бери грижата, защото, както вече ти казах, той няма да е единственият. Може да е най-важният, но не и единственият.

Продължихме. Растителността, която доскоро бе някак пустинна, се преобрази, появиха се дръвчета, пръснати тук-там. Може би щеше да е по-добре да следвам съвета на Петрус и да оставя нещата сами да се случват. От време на време той правеше по някой коментар относно този или онзи исторически факт, свързан с местата, през които минавахме. Видях къщата, където една кралица бе прекарала нощта, преди да умре. Видях и параклисче в скалите. Там имало някакъв свят човек, за когото малцината обитатели на местността твърдяха, че можел да върши чудеса.

— Чудесата са особено важни, не мислиш ли? — попита той.

Отговорих, че е така, но че никога не съм виждал големи чудеса. Обучението ми в Традицията бе по-скоро интелектуално. Вярвах, че щом възвърна меча си, ще съм в състояние да правя велики неща. Като моя Учител.

— Но те не са чудеса, тъй като не променят природните закони. Моят Учител използва тези сили, за да…

Не можах да довърша изречението, защото не намирах причината, поради която Учителят материализира духове, мести предмети, без да ги докосва, или — неведнъж бях виждал това — отваря пространства със синьо небе в забулени от облаци вечери.

— Навярно го прави, за да те убеди, че притежава знанието и силата — каза Петрус.

— Да, възможно е — отвърнах не много убедено. Седнахме на един камък, защото Петрус мразеше да върви и да пуши. Според него иначе дробовете поемали повече никотин, а и му се гадело от дима.

— Ето защо твоят Учител не ти е дал меча — каза Петрус. — Защото не знаеш за какво той прави чудеса. Защото си забравил, че пътят на познанието е отворен за всички, за обикновените хора. По време на пътя аз ще те науча на някои упражнения и някои ритуали, които са известни като практиките на РАМ. Всеки човек в определен момент от живота си се е докосвал до поне една от тях. Всички те, без изключение, са достъпни за оня, който реши да ги търси търпеливо и разумно в самите уроци, давани от живота.

Практиките на РАМ са толкова прости, че хора като теб, свикнали прекалено да усложняват живота, често не им отдават значение. Но те, заедно с още три набора практики, предоставят възможност на човека да постига всичко, съвсем всичко, което пожелае.

Исус възхвалил Бог Отец, когато неговите ученици започнали да извършват чудеса и да лекуват. Благодарил му, понеже Той скрил тези неща от мъдреците, а ги разкрил на обикновените хора. В крайна сметка, ако някой вярва в Господ, трябва да вярва също, че Господ е справедлив.

Петрус беше прав. Би било Божия несправедливост, ако само учените, разполагащи с време и пари да си купуват скъпи книги, можеха да имат достъп до истинското познание.

— Истинският път на знанието може да бъде разпознат по три неща — каза Петрус. — Първо, трябва да има Агапе, но за това ще говоря по-късно. Второ, трябва да има практическо приложение в живота ти, иначе знанията се превръщат в нещо ненужно, което ще изгние като никога неизползван меч.