Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 26

— Направи ми закуска, ще я изям в Утробната.

— Чака те вече.

Виеше му се свят. Не, цялото му тяло беше олекнало. Взе туба с гореща супа от Кухнята и я засмука жадно по пътя към Утробната.

— Пълна видимост — нареди той.

Стените изчезнаха.

Над главата му грееха звезди, с виолетова светлина. Звездната дъга се простираше докъдето му стига погледа — в центъра виолетови звезди, после кръгове в синьо, зелено, жълто, оранжево и накрая в мътночервено. Отстрани и под него нямаше почти нищо — само бледи червени точици и перестият пръстен от огън зад двигателите. Пръстенът също беше избледнял, защото Пирса бе прибрал силовите полета, а червеното сияние се дължеше на това, че горивото, което попадаше в пръстена се движеше спрямо звездолета със скорост, близка до тази на светлината.

— Доволен ли си? — в гласа на Пирса прозвуча горчивина. — Дори незабавно да обърнем назад, вече сме изгубили четиристотин години земно време…

— Ставаш досаден — прекъсна го Корбел и в същия миг усети пробождаща болка от нещо, което навремето би определил като гласа на съвестта. — Сега какво следва?

— Какво следва ли? Ще се храниш и ще тренираш. След шест месеца трябва да си достатъчно силен и охранен…

— Охранен?

— Охранен. В противен случай няма да издържиш десет години в хибернационен сън. Свършвай със супата и се захващай за тренировки.

— А с какво ще се забавлявам.

— С каквото искаш — в действителност, този въпрос бе заварил Пирса неподготвен. Държавата не беше осигурила никакви забавления за Корбел.

— Аха, така си и мислех. Разкажи ми за себе си, Пирса. Ще прекараме дълго време заедно.

— И какво искаш да знаеш?

— Искам да знам как стигна до това, което си. Какво е да си контрольорът Пирса, гражданин на Държавата? Започни от детството.

Пирса беше слаб разказвач. Объркваше се. Налагаше се да бъде воден с насочващи въпроси. Но гласът му не беше единственият източник на информация.

Пирса се оказа великолепен режисьор на филми, при това с неограничен запас. Върху стената на Утробната, той показа на Корбел селската община, в която бе израснал, училищата от детството му (небостъргачи със спортни игрища на покривите), както и целият исторически материал, който му бяха преподавали по време на заключителния период на обучението. От време на време спомените му ставаха мъгливи. Други пък се отличаваха с изключителна яркост и цветове: десетгодишният здравеняк, който бъхтеше малкия Пирса на покривното игрище, момичето от горния клас, което го бе запознало със секса, ала всъщност го бе уплашило здравата; учителят по граждански науки.

Корбел ядеше, спеше и тренираше. Но „Дон Жуан“ гледаше с обич и разбиране, само отчасти вдъхнати по време на обучението. А междувременно изстискваше от Пирса цялата информация, която не бе посмял да получи от контрольора Пирс.

Любуваше се на изгледи от Селердол, града който само бе зърнал от покрива. Отвътре, сградите бяха също така грозновати и лишени от въображение, както отвън. Надписите по улиците бяха на „краткоговор“ — официалният държавен език. Състояха се предимно от поучителни съвети, правила на поведение или биографии на национални герои.