Читать «Свят извън времето» онлайн - страница 24

Пирса… Каква бъркотия цареше с тия имена — контрольорът Пирс беше в далечното минало на Корбел, докато Пирса бе само една личност, въведена в паметта на компютъра. Не биваше никога да забравя тази разлика. Между човека и компютъра нямаше много общо. Пирса притежаваше други сетива. Пирса никога нямаше да страда от болезнен глад или мъчително сексуално желание. Пирса никога нямаше да тренира, или да се усамотява в спалнята. Пирса може би дори нямаше инстинкт за самосъхранение. Последното си заслужаваше да провери.

И Пирса бе обречен да изпълнява заповеди. Пирса бе негов роб.

Изминаха две седмици, преди Корбел да се поддаде на желанието за общуване. Настанен удобно в креслото, носещ се сред звездите, които вече бяха по-ярки и сини, той произнесе:

— Пирса, разрешавам ти да говориш.

— Добре. Ти ми нареди да пазя живота ти и кораба. Не бих могъл да поддържам ускорение от една гравитационна единица през целия път без да те убия и да унищожа звездолета.

— Не ме лъжи — изсъска Корбел. — Проверих го в компютъра още преди да подмина орбитата на Сатурн. Рам-ефектът се изявява по-добре при високи скорости, защото ще мога да намаля обхвата на рам-полето. Така притокът на водород ще се увеличи.

— Използвал си заложената в компютъра информация.

— Да, разбира се.

— Корбел, тази информация касае скокове до петдесет и две светлинни години. А не трийсет и три хиляди. Придадохме на полевия генератор максимална здравина, но въпреки това той не е създаден да издържа на ускорение една гравитационна единица при твоята върхова скорост. Направо ще се разпадне от натоварването. Ако искаш да оцелееш, най-много след три години ще трябва да започнем да намаляваме тягата.

Контрольорът Пирс никога не беше го лъгал, пък и защо? Та той беше само един размразен труп. Но Пирса бе нещо друго.

— Лъжеш — рече Корбел.

— Не лъжа. Помисли малко. Нали сам ми нареди да не лъжа. Не съм ли под твоя команда? Ако не беше така, защо тогава не поех на своя глава към звездата на Ван Маан?

Корбел се предаде.

— Значи ще трябва да променим маршрута, така ли? И колко време ще ни е нужно за да стигнем ядрото?

— В най-безопасния вариант, около петстотин години.

— Да речем тогава… че имам приблизително деветдесет процента шанс да стигна там жив. Колко ще отнеме това?

— Изчислявам. Не разполагам с пълна информация за плътността на междузвездното вещество. Ще извършим корекция по време на полета. Сто и шейсет години и четири месеца, плюс-минус десет месеца — корабно време.

Корбел изстина. Толкова много?

— Ами ако не поемем направо? Бихме могли да се плъзнем над плоскостта на галактическата…

— Където междузвездното вещество е по-разредено. Изчислявам. Добре, Корбел. Ще изгубим малко време за страничната тяга при завоя, но и ще спечелим доста. Сто трийсет и шест години и единайсет месеца, с грешка до една година и един месец.

— И това не ми харесва.

— Още толкова ще ти е необходимо за да се върнеш у дома. Ще се прибереш мъртъв, Корбел. Още не е късно да изпълниш първоначалната мисия. Е?

— Забр… — Никога не казвай забрави го на компютър. — Ще изпълняваш моите заповеди. Аз съм ти господар. Твоята задача е да ме отведеш до галактическото ядро, за възможно най-кратко време и при максимална безопасност за мен.