Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 7

— Охо!

— Тогава се насочихме към най-близката двойна звезда. Това не беше моя идея, а на Херми Престън. Дойде му на ум, че бихме могли да се скрием в най-близкия облак прах в троянската точка. Каквото и да използваха кукловодите, едва ли щяха да ни открият в обикновеното пространство. — Капитан Кид на две жадни глътки пресуши напитката. Смачка чашата, проследи изчезването й и набра друга. — Най-близката двойна звезда се оказа Мира от Кит-Т. Не очаквахме да открием в троянската точка планета, но тъй като тя се оказа там, решихме да се възползваме от нея.

— И ето че сте тук.

— Да.

— По-добре да бяхте избягали, щом сте намерили начин да скриете кораба.

— Първо трябва да разберем що за птица сте вие, Богат Ай. Утре ще потопим „Господарят на куклите“ в океана. Вече отделихме термоядрения двигател. Подемниците работят на батерии и ченгетата не могат да ги засекат.

— Отлично. Е, да речем, за милиард стара…

— Не, не, Богат Ай. Няма да ви кажа къде се намира планетата на кукловодите. Дори не мислете за това. Ще дойдете ли с нас до огъня?

Ман трепереше от напрежение. Защо фазовите дървета издържаха толкова дълго? Бързо прекарвайки през ума си различни варианти, той попита:

— Вашият кухненски автомат не е ли по-лош от моя?

— Май е по-лош. И какво от това?

— Позволете ми да поканя вашата група на вечеря, капитан Кид.

Капитанът с насмешка поклати глава.

— Няма да е лошо, Богат Ай, но аз не мога да се оправя в уредите на кухнята ви и по-добре да не ви изкушавам. Ами ако по невнимание сложите нещо…

БУМ!

Стената на жилищния купол се огъна навън и с пукане се върна обратно. Капитан Кид изруга и се спусна към люка. Ман остана да седи неподвижно, надявайки се въпреки всяка логика джинксианецът да забрави за него.

БУМ! БУМ! Около огъня се извиха пламъци. Капитан Кид удари копчето и непрозрачната вътрешна врата се затвори след него. Ман скочи и побягна.

БУМ! Ударната вълна огъна тъпанчетата му. Куполът затрепера. Вероятно горящите цепеници летяха на всички страни. Шлюзът се отвори — беше празен. Къде ли е отишъл джинксианецът? Външната врата също не е прозрачна. Добре де, това действа и на двете страни.

БУМ!

Ман порови в шкафчето в шлюза, разхвърляйки детайлите на скафандра, за да намери летящия си пояс. Нямаше го. Сети се, че беше с него, когато го хванаха; взели са го.

Застена — от гърлото на културния чудностранец излезе мъчителен, странен звук. Трябва да си върне спасителния пояс.

БУМБУМБУМ. В далечината някой зави.

Ман навлече горната част на скафандъра. Той беше твърд, брониран и вакуумизиран, в гръбната му част беше монтирано подемно моторче. Изгуби още секунда, за да завинти шлема си, и натисна копчето. Безполезно е да търси оръжие — взели са му дори джобното ножче.

Джинксианецът би могъл да го чака отвън. Вероятно вече е разбрал истината.

Вратата се отвори… Лесно забеляза капитан Кид — безформена тичаща сянка и бесен боботещ глас: „Лягайте, тъпаци! Това е нападение!“ Не се е досетил. Би трябвало да знае, че полицията на Нашето достижение използва станери.