Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 5

Ман включи осветлението и картината отвън изчезна.

— Да продължим разговора за пиратството.

— Ах, да — джинксианецът се намръщи и седна. — Пиратството е само крайният резултат. Всичко започна преди една година, когато намерих системата на кукловодите.

— Системата…

— Да, родната система на кукловодите.

Ричард Ман наостри уши. Тъй като бе от Чудностран, той беше любопитен като Алиса.

Кукловодите са високоразумни, тревоядни и стари като вид. Участието им в междузвездните дела е започнало, когато човечеството се е намирало в бронзовия си век. И всички са много страхливи.

Само самите кукловоди не гледат на някой смел кукловод като на луд. Той наистина не е нормален и обикновено проявява вторични симптоми на нарушена психика: депресия, хомицидални наклонности и т.н. Тези нещастни, осакатени души се познават отдалеч. Нито един нормален кукловод няма да преминава улица с оживено движение, няма да се съгласи да пътува другояче, освен с най-безопасния от всички достъпни начини за придвижване, и няма да оказва съпротива на крадец — дори на невъоръжен крадец. Никой нормален кукловод няма да отлети от родната си система безразлично накъде, без да вземе средството си за самоубийство, и няма да отиде в чужд свят без охрана, и то не от кукловоди.

Местонахождението на системата на кукловодите е една от най-грижливо пазените тайни. Другата са приспособленията им за безболезнено самоубийство. Не е възможно да е само някакъв трик със самовнушение. Каквото и да стане, те действат безотказно, кукловод не може да бъде измъчван, за да го принудят да издаде нещо за собствения си свят, макар че не понасят болка. Техният свят би трябвало да има близки до земния климат и температура — в разумни граници, но нищо друго не е известно за него… или поне не е било известно.

На Ман изведнъж му се поиска да не разпалват толкова бързо огъня. Той не знаеше кога ще се разгорят стеблата, а желаеше да измъкне нещо повече за тази работа от капитана.

— Намерих я точно преди година — повтори джинксианецът. — По-добре да не ви казвам с какво се занимавах дотогава. Колкото по-малко знаете за мен, толкова по-добре. Но след като се измъкнах благополучно от тази система, насочих се направо към къщи. Трябваше ми малко време да размисля.

— И избрахте пиратството? А защо не шантажа?

— Мислих за това…

— Има си хас да не сте мислили! Имате ли представа колко биха платили кукловодите, за да се запази тайната им?

— Да. И точно това ме спря. Чуйте, Богат Ай, колко пари бихте поискали вие наведнъж?

— Цял милиард стара плюс гаранция, че няма да ме преследват.

— Чудесно. А сега да погледнем от гледна точка на кукловодите. За своя милиард те няма да получат пълна гаранция за безопасността си, тъй като си остава възможността да се разбъбрите. Затова пък ако похарчат една десета от тази сума за оръжие, детективи, наемни убийци и тъй нататък, навеки ще ви запушат устата и едновременно ще очистят и всички, пред които сте могли да се разбъбрите. Не успях да измисля никакъв начин да получа парите и да остана жив, имайки такава потенциална сила срещу себе си. Ето защо си наумих да стана пират. В работата въвлякох осем души, но единствено аз се досещах какви спънки ще имаме. Посветих и останалите. Някои имаха приятели, на които можеха да се доверят, и така станахме четиринадесет. Купихме си кораб — твърде стар, и го обновихме. Може би сте забелязали, че това е древен спомагателен влекач „Земя-орбита“, но с нов хипердвигател?