Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 13

Погледна назад — пиратският кораб все още изригваше бял пламък по колоната и растителността отдолу. От Ман би останала само пепел… Сигурно джинксианецът много силно желаеше смъртта му. Е…

Внезапно целият пилон се раздвижи. Слегна се върху равнината с цвят на лавандула, превърнал се в полусфера от разноцветен огън, погълна съседните пилони и кораба на джинксианеца, а сетне започна да расте и да се разширява. Ман промени наклона на полета си и се издигна вертикално. Миг по-късно го настигна ударната вълна и той се запреобръща във въздуха.

От мътния облак на взрива се издигнаха вертикално нагоре две бели ленти пушек. Другите два пилона стартираха още зелени! Изглежда огънят бе стигнал до листата в основата им.

Ман ги проследи с поглед, извърнал глава назад и комично извит под бронята на скафандъра. Изразът върху лицето му беше странно съсредоточен. В подобни минути той можеше да забрави себе си и своите дребни амбиции пред лицето на Вечността.

На върха на ивиците пушек едновременно се образуваха две топчици. Тръгна втората степен. Сега се издигаха много бързо.

— Богат Ай!

Ман бързо измъкна предавателя от джоба си.

— Нима си се изхитрил да оцелееш?

— Не. По-надолу от рамената си не чувствам нищо. Слушай, Богат Ай. Искаш ли да си разменим тайните? Какво стана?

— Големите кули са фазови дървета.

— А? — полувъпрос, полуагонизиращ вик.

— Фазовите дървета имат два стадия на жизнен цикъл. В единия са храсти, в другия — големи многостепенни форми. — Ман говореше бързо, страхувайки се да не изгуби слушателя си. — Тези форми се редуват. Фазовото дърво се приземява на планетата и израства като храст. После храстите стават много. Когато семето попадне на особено плодородна почва, то израства в многостепенна форма. Още ли си тук?

— Да.

— Живата част на голямата форма са коренът и фотосинтезиращите органи около основата, така че на ракетната част не й се налага да носи толкова голяма тежест. Тя израства направо от живата част, но сама по себе си е мъртва, също както сърцевината на стар дъб, с изключение на семената на върха. Когато те узреят, ракетата се изстрелва. Обикновено достига скоростта на отделяне от системата, в която е израсла. Кид, не виждам кораба ти. Ще се наложи да изчакам, докато димът се разсее…

— Просто продължавай да говориш.

— Бих искал да ти помогна.

— Късно е. Продължавай да говориш.

— Проследих пътя на фазовите дървета през пространство, отдалечено на двадесет светлинни години. Бог знае откъде са тръгнали. С тях са покрити всички системи наоколо. Шушулките със семена прекарват в Космоса стотици хиляди години и когато достигнат планетна система, избухват. Ако намерят годен за заселване свят, едно семенце стига. Ако не — там, откъдето са долетели, има още много. Това се нарича безсмъртие, капитан Кид. Тези растения са стигнали по-далеч от човечеството и са много по-стари. Един милиард и…