Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 11

Но през цялото време той запази брадата си. С бялата линия и с белия кичур тя изглеждаше дори по-добре. Когато укрепващото средство върна цвета на косата му, той започна да избелва специално петната.

— Отговаряй, Богат Ай!

Я върви по дяволите!

Това беше пат. Капитан Кид не може да го убеди да отговори, а той никога няма да научи пиратската тайна. Ако Кид потопи кораба си в морето, Ман ще го покаже на полицията. Все ще бъде нещо.

За щастие Кид не може да излети с „Изследовател“. Иначе ще отведе и двата кораба от другата страна на планетата, оставяйки Ман на сухо.

Четиримата пирати бяха отишли далеч на юг. Очевидно капитан Кид заряза опитите си с радиото. В шлема си Ман имаше вода и хранителен сироп, значи няма да умре от глад.

Но къде е полицията, дяволите да я вземат? От другата страна на планетата ли?

Пат.

Голямата Мира изгря, сякаш „срамежливият флейтист Том“ подхвърли над планините своя обръч, подобен на червен дим. Местността изсветля, стана лавандулова, прорязана с дълги тъмносини сенки. А самите сенки се скъсиха и станаха неясни.

Доктор Ричард Ман изведнъж се обезпокои от моралната страна на положението си.

Като нападна пиратите, той изпълняваше гражданския си дълг. Те бяха опетнили постигнатата с толкова труд добра репутация на човечеството. Освен това Ман се защитаваше.

Но какви бяха мотивите му? Две части от тях съставляваше страхът. Първо, страх, че капитан Кид ще реши да му запуши устата. Второ, страх от бедността. От известно време той го придружаваше навсякъде.

Да напише книга и да успее! Това изглеждаше добре на хартия. Сферата на човешката част от Космоса, тридесет светлинни години в диаметър, съдържаше почти петдесет милиарда читатели. Убедете един процент от тях да платят половин стар за копие от лентата и вашите четири процента авторски права ще представляват двадесет милиона стара. Но сега повечето книги се провалиха. Сега е необходимо да крещиш, за да привлечеш вниманието макар на десет милиарда читатели. А същевременно другите ще се мъчат да ви удавят.

Докато не се бе появил капитан Кид, това беше единствената надежда на Ричард Айшъл-Ман за успех.

Всичките му действия бяха в рамките на закона. Капитан Кид не можеше да каже същото за себе си; но капитанът никого не беше убил.

Ман въздъхна. Нямаше избор. Главният му мотив беше чувството за чест и той продължаваше да бъде силен.

Докторът неспокойно се размърда в гнезденцето си от влажен мъх-вълна. Ставаше топло, а температурният контрол на скафандъра не работеше при наличието само на едната половина.

Какво е това?

„Господарят на куклите“ леко се движеше към него с подемните си механизми. Очевидно джинксианецът е решил да го потопи, преди да се появят представителите на закона.

…Или не?

Ман регулира внимателно подемното си моторче така, че стана почти безтегловен, а после предпазливо заобиколи пилона. Видя, че четиримата пирати са се насочили напреко на „Господарят на куклите“. Те ще го забележат, ако напусне пилона. Но пък ако остане, инфрачервените детектори…