Читать «Реликт на Империята» онлайн - страница 12

Трябва да рискува.

Смачканата горна част на скафандъра се впи в подмишниците му, когато Ман се втурна към втория пилон. Спря във въздуха над мъха и се гмурна надолу, зарови се в него. Пиратите не се отклониха от пътя си.

Да видим сега какво ще стане.

Корабът забави ход и спря над пилона, току-що изоставен от Ман.

— Чуваш ли ме, Богат Ай?

Ман мрачно кимна на себе си. Определено работата е точно там.

— Би трябвало да опитам това по-рано. Тъй като никъде не се виждаш, ти или изобщо си напуснал околността, или се криеш в гъстите храсти около тези кули.

Дали трябваше да се мотае от пилон към пилон? Или може да прелети над тях?

Във всеки случай се налагаше да побърза. Бронята ограничаваше скоростта му.

— Надявам се, че си се възползвал от възможността да разгледаш тази кула. Тя е очарователна. С много гладка каменна повърхност навсякъде, освен в горната й част. Безупречен конус, пак без да смятаме горната част. Чуваш ли ме? Краят на това нещо стърчи на два и половина метра върху тънка шия и образува яйцеобразна шишарка с диаметър четири метра. Шишарката не е толкова гладко полирана, както всичко друго. Има далечна прилика с филиза на аспарагус. Нали така би казал ти?

Ричард Айшъл-Ман кимна с глава, пробвайки на вкус тази мисъл.

Той отвинти шлема си, изскубна радиото от него и го пъхна в джоба си. После с трескава бързина започна да къса с две ръце жълтия мъх-вълна, напълни шлема и го подпали със запалката си. Отначало растителността само пушеше, а Ман тихо ругаеше през зъби. Малко по-късно се изви слабичък син пламък без дим. Докторът сложи шлема в гнездото от мъх така, че да не се показва навън, и изсипа от него горящото му съдържание.

— Аз бих нарекъл тази кула фалически символ. Какво ще кажеш, Богат Ай? Ако това са фалически символи, те са твърде стилизирани. Човекоподобни, но не човешки, може да се каже.

Пиратите стигнаха до кораба. Те увиснаха в небето близо до сребристия му корпус, готови да се нахвърлят върху Ман, когато инфрачервените детектори на „Господарят на куклите“ го открият.

С пълна скорост докторът се хвърли на запад, толкова ниско, колкото имаше смелост. Пилонът ще го закрие за една минута или почти толкова, а после…

— Тези растения не са фазови дървета, Богат Ай. Изглеждат като някаква тукашна трева. Навярно й е необходимо нещо от камъка, от който се състоят тези съоръжения. Хм. Топли места няма. Все пак те няма там долу. Добре, да опитаме следващия пилон.

В секундите, когато Ман се престраши да се огледа, видя зад себе си „Господарят на куклите“, плъзгащ се към втория пилон — дето току-що го беше напуснал, със сива ивица в мъха около основата му. Четири точки — хората — свободно се движеха до кораба.

— Ку-ку — каза джинксианецът. — И сбогом, убиецо!

Ядрените двигатели на „Господарят на куклите“ заработиха. От него се изтръгна бялосин пламък и удари по склона на колоната и по мъха отдолу. Ман се обърна напред и се съсредоточи в полета си. Не усещаше нито възторг, нито жалост, само отвращение. Все пак джинксианецът се оказа глупак. Той не забеляза в Мира от Кит-Т никакъв живот освен фазовите дървета. Уповаваше се само на думата на Ман, че няма такъв. Нима не бе в състояние да си направи изводите, които бяха очевидни? Или мъхът-вълна го беше заблудил? Разбира се, той изглежда просто като жълт мъх, струпан около пилоните, сякаш имаше нужда от някакъв химически елемент в камъка.